Fiat Punto, наследникът на модела Uno, който се появи на световните пазари през есента на 1993 год., обърна наопаки имиджа на италианския концерн. Напълно в положителен смисъл, зашото компактният автомобил спечели много похвали в дисциплината толкова нетипична за фирмата до този момент-качество на производството. За да бъдат забравени дори такива поговорки като например: “Един път Fiat, никога вече Fiat”. Според статистиката вече имало голям брой клиенти, които заменят употребяваното си Punto с нов автомобил от същата марка. Fiat спечели с този модел престижната награда “Автомобил на 1995 год.” и за съвсем кратко време продаде в Европа над 3 000 000 автомобила. Дори в Германия, всепризната за основен барометър на пазара на Стария континент, бяха продадени 250 000 бройки Fiat Punto.


Каросерията на Fiat Punto, въпреки скромния си размер от 3.77 м дължина е изключително практична и пасажерите имат чувство, че се возят в автомобил от по-висок клас. Задната врата, вместо капак на багажника, слиза до бронята и дори тежките куфари се товарят удобно.
Задните седалки се обръщат асиметрично, така в купето намират място обемни предмети. Punto е много маневрен в градските условия и не създава проблем при паркиране. Кара се леко и сигурно, благодарение на предното предаване преодолява уверено мокри и заснежени пътища. Окачването е малко твърдо, едва когато автомобилът е натоварен с двама-трима пътници возията става комфортна. Каросерията е лека, затова дори базовият двигател с ходов обем 1 100 куб. см, мощност 55 к. с. е достатъчен за добър демараж при скромен разход на гориво-средно 7 л на 100 км. Най-добре на Fiat Punto обаче пасва двигателят с обем 1 200 куб. см и мощност 60 к. с.-той харчи само с половин литър повече бензин, но е много по-еластичен и удобен за дълъг път. Дори е за предпочитане от по-мощният агрегат с мощност 75 к. с., който върви някак “дървено” и гълта повече бензин. Италианците са поклонници на дизела и предлагат за Punto две алтернативи: атмосферен и турбодизелов двигател. Предвид близкият разход на гориво едва ли си заслужава инвестицията от няколко хиляди германски марки в по-голямата цена на модела с дизелов двигател. Разходите по поддръжката също са по-високи, така че покупката се оправдава при много голям годишен пробег.
С Fiat Punto италианците доказват на практика, че са скъсали завинаги с най-големия си проблем-корозията. Каросерията е перфектно обработена срещу ръжда-повечето детайли са поцинковани. Единствено задното ауспухно гърне, както при повечето автомобили, които се експлоатират в градски условия, след не повече от три години подлежи на замяна. За амбриажа важи същата констатация-при градските автомобили не издържа повече от 50 000 км пробег. Още по-лабилни са накладките на спирачките-след около 30 000 км и предните и задните трябва да се сменят. Малко повече издържат дисковете и барабаните на спирачната система. Според германската служба за пътна помощ - “жълтите ангели”, някои модификации на Fiat Punto, произведени през 1993-1994 год. често страдат от прегоряла гарнитура на цилиндровата глава и скъсан ангренажен ремък. Последствията след такава авария лесно предизвикват колапс на семейния бюджет, въпреки че общо взето резервните части на Fiat не са от най-скъпите на пазара. Проблемите със скоростната кутия: при студено време първа предавка се включва много трудно, а на пета синхроните не са стабилни, се дължат повече на конструктивни недостатъци, отколкото качеството на производство. Електрическата система никога не е била силна страна на италианските и френските автомобилопроизводители, затова дефектите по електрониката на запалването, централното заключване на вратите и мигачите, могат спокойно да се причислят към малките бели. Ако пък от задната част на автомобила, при движение по лош път, се чуват монотонни потропвания, почти е гарантирана подмяната на гумено-металните втулки на задния мост. Ремонтът е евтин: резервните части и труда на монтьора струват около 300 DM. Не са опасни влажните следи от масло по долната част на двигателя и скоростната кутия, които в повечето случаи се дължат на пропускащи уплътнения.
Fiat Punto е първият италиански автомобил, представляващ достойна алтернатива, а защо не и конкуренция на германските возила в най-трудния, компактен клас на пазара. За България автомобилът също е много добър избор, предвид широката сервизна база и изгодните цени на резервните части. След скорошната премиера на новия Fiat Punto, цените на употребяваните екземпляри със сигурност ще паднат. А това е безспорен шанс за българския любител на употребявани автомобили.

Александър Хранов -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите