При мен става инцидентно. В смисъл инцидентно става осъзнаването, че се намирам точно там.
Сякаш душата ти се разгражда на малки кубченца, или по-скоро на малки шайбички с дупчици по средата, пред които дупчици минава целия спектър на чувствата. Необяснимо е. Не са измислени думи, с които да изразявам това, което чувствам. Може би срещам подобни затруднения, защото само аз го чувствам това. Дори да измисля някакви мои си, нови думи, няма да мога да ти покажа за какво говоря. Абе - не става. Ти си си в твоята матрица, аз - в моята. Матриците са лични.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите