|
Тъй като наистина настъпи някакво длъжко затишие във фентъзи-клуба, хайда да си поразнообразим живота като си поиграем на "Искам да съм нещо".
Идеята ми хрумна като гледах някакъв филм за живота на лъвовете по Дискавъри. Лъвовете адски ме кефят. Ако си играем на играта "искам да съм нещо", бих си избрал да съм лъв или котка, или някакъв друг хищник от това семейство. То никак не било лесна работа да си лъв. Едва един от десет опита да уловиш нещо е успешен - демек трябва да гладуваш и да кръстосваш огромни територии - по 20-40 кв. км. на ден за да си гепиш нещо за ядене. После трябва да си пробиваш път сред останалите в прайда, които вероятно са по-големи, по-гладни и по-нахъсани от теб, да се напъпчеш до пръсване, щото не се знае кога ще ядеш пак, а в процеса на натъпкването вероятно ще бъдеш набит няколко пъти, от по-яките членове на семейната група.
Та хрумна ми, хайде да си поиграем на "Искам да съм приказно създание", обаче да измислим възможните сложности и проблемации във битовото ни ежедневие като такива.
Да зема да почвам вече, а?
Искам да съм нитичен звяр. Избирам си дракон. Красив съм, бълвам огън, всички ги е страх от мен, минавам за много мъдър. Обаче:
1. Притежавам определено пристрастие към ювелирното изкуство. У мен има накаква страст към златото, скъпоценните камъни и бижутерията въобще. Изброените по-горе качества ми осигуряват необходимия старт в живота - аз съм баснословно богат. Обаче не мога да си купя нищо с парите/бижутата/скъпоценностите си. По две причини. Първо, няма магазин, който да ме побере. Ако имаше, вероятно нямаше да мога да мина през вратата. Ако минех, вероятно персонала би избягал панически само от вида ми. Което би ме разярило и бих ги изпепелил, което трайно ще увреди отношенията ми със съответната раса. Второ: Не ми се иска. Аз съм, както казах, ПРИСТРАСТЕН към съкровището си. Което ме прави ПОКЪРТИТЕЛНО стиснат. Не мога да спя нощем ако и една монетка не си е на мястото (демек в купчината, върху която спя - нищо че ме убива). Това ми създава определени проблеми. Първо - постоянно се безпокоя за съкровището си. Непрекъснато мисля дали всичко си е на мястото, броя го перманентно (нямате представа какво ми коства преброяването на 5 тона съкровища), не излизам никъде от страх някой да не ми открадне някоя монетка. Отивам на лов само когато адски се налага и съм толкова гладен, че изяждам първото нещо, което ми се изпречи на пътя - просто не мога да мисля то глад! Често това са некви девици, вързани пред пещерата ми - селяните по неква си идиотска причина са решили, че тва обичам най-много, и за да не им нападам добитака ме хранят със това, което магат да прежалят явно. От къде им е дошло на акъла, че си падам по пищящи девойчета ума не ми го побира! Но когато ги ям съм прекалено гладен за да расъждавам.
2. Некви смотаняци са решили, че е особено гот да ми цъфнат пред пещерата, накачулени със тенджери и тенекии и да се опитат да ме убият. Това до известна степен внася известно разнообразие във сивото ми ежедневие на броене на пари - дава ми възможност да водя известен социален живот, така да се каже. Проблемът е, че всичко свършва по един определен точно начин. После ме питат защо не мога да завързвам дълги познанства!
3. Понеже всички ги е страх от мен се налага да живея в пещера. Ъъъ... Не точно това е причината, де. Правя го от шубе, че някой ще се промъкне и ще ми задигне съкровището. Има няколко алренативи, разбира се, обаче са крайно неприемливи - повярвайте, опитвал съм ги. Когато живеех в гнездо, или по-скоро се опитах да живея в гнездо, се убедих колко трудно е да си намериш дърво което да издържа и моето тегло, и това на съкровището ми. А когато живеех на земята, по точно, когато си изрових дупка в земята, таванът постоянно пропадаше, а някоя монетка непрекъснато потъваше в пръстта и това ме побъркваше. Накрая установих, че пещерите представляват най-добрия компромис между изолация и удобство. Разбира се, и тук съществува риска някоя монетка да се завре в някоя цепнатина - не знам защо пешерите се цепят! - и да прекарам два дни беснееки в опити да я извадя. Пробвах и изоставени замъци, обаче те са саморазрушават, ако няма кой да ги поддържа, пък и не е много лесно да си намериш човек който да ти измаже фасадата, когато първо го е страх от теб, второ ти постоянно се съмняваш дали не е откраднал нещо и трето - с какво по дяволите ще му платиш?!
4. Брачният сезон. Ние, драконите, сме от семейство влечуги, по принцип. И имаме далечно родство с отдавна измрели гущери, наречени динозаври. Кофтито на сем. динозаври е, че при месоядните видове женската е по-голяма от мъжкия... И с по-... как да го кажа... избухлив темперамент. И тъй като сме родственици, сещате се. Трудничко е да излезеш жив и в относително добро състояние (запазен, съхранен, цял - разбирайте го както искате) от едно такова ухажване. Ма кво да се прави - природа, нагон, инстинкт за продължаване на рода и прочее идиотщини.
Аре, вие сте. 
Ти го направи! Признай! Много хора са те видели!
|
Хайде да си поиграем на "Искам да съм..."
