|
Тема |
Re: Бозата до тук [re: lronMaiden] |
|
Автор |
lronMaiden (Dethroned) |
|
Публикувано | 19.02.02 14:47 |
|
|
Ето го и краят:
Вятърът се усилваше. Валандъс наведе глава, за да избегне летящите срещу него боклуци. Преди вълшебника да усети какво става, Виъбрън навлезе в гъст сивкав облак. Валандъс се беше вкопчил в шията на дракона, но безрезултатно. Усиленият като ураган вятър го прихвана и понесе над земята. Виъбрън размаха мощните си черни криле и отлетя надалеч.
Сабрила беше отишла далеч напред, за да разузнае. Фиръшъс, под формата на прилеп, усети само как нещо го перна по крилото, след това изгуби равновесие и падна в едно дърво, от където внимателно слезе и придоби вампирската си форма. Само Рейликъл видя това, което се случи. Малката стъкленица падна като че ли от небето и се разпръсна на хиляди парченца. Течността от нея се шмугна като жива в земята. Големи черни стъбла изпълзяха на повръхността и оголиха зъби срещу Рейликъл. Тя отстъпи няколко крачки назад, а стъблата се разлистиха, само че не с приятни зелени цветове, а с черни, странни по форма листа. Чудовищното растение тръгна към Рейликъл, но точно тогава иззад гъсталаците изкочиха Фиръшъс и Сабрила. Сабрила с два скока се озова пред сестра си, а Фиръшъс пое мислов двубой с чудовището. След това замахна към него с един голям прът, растението погледна тримата накриво, обърна се и повлече корените си след себе си. Фиръшъс още разтриваше ръката си. Чу се далечен, пронизителен писък – ничия воля вече не задържаше черният дракон Виъбрън и той беше отново свободен…
Eleven saintly shrouded men, come to wash my sins away...
|
| |
|
|
|