Обаче за съжаление тъчът свършва при аута.

Променя се, променя се и още как... От позицията си на извънземно ти сякаш не можеш да усетиш позицията на човека. Но това е друга тема и е за клуб Фентъзи, така че чакай да си събера мислите и веждите, да погледна през окуляра, да поставя пръст върху спусъка и да съсредоточа огъня върху подаващата се от ей онази разтопена локвичка сняг муцунка на огнена лисица. Ъ... тряс... ъ... тряс... ъ... неее, напразни изстрели, няма да стане. Ми то няма по какво да се стреля. Колкото и да е странно, миражи съществуват и в студено време, така че сигурно ми се привижда.

Така де. Какво да обсъждаме печеливши организации, еволюция на църквата и "Неизбежността на връхлитащия ни странен свят", като тръгваме от различни позиции и се движим по различни писти? Първо, "Неизбежността" е нещо съществуващо, това е произведение на изкуството и по един абстрактен начин разкрива какво става (макар и да не съм го виждал, съм го чувал, дет са вика). Но... аз продължавам да плещя неразбираемо. Така че, второ - това няма нищо общо със света в индивидуалните черупки и света извън тях - всеки странен за другия; много често тези, които най-много променят света, са се свряли в най-дебелите черупки и съответно техният вътрешен свят е най-странен. Те точно заради това и променят външния свят - в съответствие с вътрешните си потребности.

Но. Нали тезата беше, че църквата само вреди, а не помага. Виждам, че и ти не си съгласна с подобно едностранчиво отношение. Много е съмнително обаче дали тия, които викат "Осанна" или "Супер", не се намират в положението на хората от разказа на Пол Андерсън "Кралицата на вятъра и мрака". И дали от друга страна ние не се намираме в обратното положение. Прозират тук-таме улики...

Печалбата. Пето. Мне, не си струва. Достатъчно е да се направи бегъл паралел между сегашните религиозни постановки и тези отпреди... колкото си искаш години.

А за пасивния мироглед просто не искам да контрирам с реплики от сорта на "вътрешна същност на доброто е пасивността" и прочие, щото ще скочиш (скочи де, на мушка си ми, ако че те подозирам в нетленност) и най-вече щото съм съгласен, че пасивният мироглед изхвърля притежателя му като центробежна сила от вихъра на безумно ускорения свят. Сега няма нищо общо с Вчера. Онзи ден е бил също като По-онзи ден, а преди него е било също като преди 100 години. До Утре ще се случат 1000 неща, които ще образуват чудовищен хронотоп и ще потопят всичко познато в онова, което се вижда от брега на Наблюдателя, съзерцаващ Неизбежността на връхлитащия ни странен свят...

Мда. Пак нагазих в блатото. Седмо. Активното участие няма нищо общо с връхлитането, защото човек може да участва в една шестмилиардна от промените и няма как да контролира останалите части. Ще ти се, не ще ти се, не можеш да се предпазиш от случайни метеоритни атаки или изстрели от ловна пушка.

Единадесето. Внимавай да не захапеш някого, че бесът е силно заразна болест

А резервните играчи да не мързелуват, ами да излизат на пистата да разгряват...

(Как можете да проследите огнена лисица? Много просто: следвате рекичката в леда...)

Във всяка врата – гол!
На вс. пилон – знаме!
Във вс. уста – люта чушка!
От вс. камък – паметник!