На мен Едингс по-скоро ми харесва. Говоря единствено на база на впечатленията си от Белгариад и Малореон.
Вярно е, че действието не е особено забързано и че до голяма степен е предвидимо, но пък чувството за хумор на Едингс ми допада. Не мога да отрека, че някои от диалозите изкуствено се проточват в не много подходящи моменти, за да бъде вметната някоя остроумна (или не толкова остроумна) реплика, но като цяло е доволно ироничен и дори саркастичен на моменти.
Допада ми и идеята за Волята и Думата и ми е все едно дали е нова или не.
Според мен Едингс си е свършил и добре работата при изграждане на образите. Може би най-много ми допадат Белгарат и Силк - защото не са им сложени ореолчетата на категорично положителни герои и са някак по-земни и по-реални. Всъщност Едингс е направил повечето от героите си много земни. Поулгара - великата магьосница - е представена като една практична домакиня и някак на този фон магическите й умения не изглеждат толкова необичайни и неестествени. Много плавен е преходът между ежедневното и свръхестественото.
А и как обичам магията!!!!! Това е може би основната причина да харесвам Едингс (както и Урсула Ле Гуин, и Зелазни, и Вайс/Хикман и т.н.) и да не харесвам Толкин например (и тук сигурно някой пак ще ме 'сдъвче' заради Толкин).