Реших да пусна един обединен отговор на всички мнения, които прочетох.
И за да не правя това на всеки ред, още сега казвам: всичко по-долу е мое лично мнение.

Станникът е може би книгата, за която съм чувал най-противоречиви мнения.
Според мен това е, защото книгата е многопластова. В основата и е заложена определена философска визия за отношенията между хората. Една от думите, за които се сещам е толерантност.
Вече върху това е наложено всичко останало.

Обаче много хора от дърветата не виждат гората.
Чувал съм, че едва ли не книгата проповядвала определени сексуални нрави. Пълни глупости. Това е една от най-моралните книги, които някога съм чел. Идеята е проста: "ако на някой нещо му харесва и не теб не ти пречи, какво те бърка, какво прави другия?". Това е моралът на толерантността. Е, разбира се има и привърженици на принципа: сам не искам, ама и на другите не давам.

Хората, на които ни е харесала тази книга, виждаме в нея не просто някакви си сцени, а идеите, които стоят зад тях. И въпреки, че на много места те са написани в прав текст, много хора са толкова залисани да четат описанията на каквото става там, че просто не ги забелязват.

Някой спомена и Луната е наставница сурова като пример за нестандартни семейни отношения. Някои четат за лунните бракове и си мислят: леле какво падение. Напротив, много са си даже нормални. Нравствените норми не са някакъв абсолютен и неизменен критерий. Те са нужни за нормалното функциониране на обществото. Когато се променят условията, променя се и моралът. Навремето, когато новият султан се е качвал на престола, той е започвал с избиване на повечето си братя. Може да звучи ужасно от съвременна гледна точка, но при тогавашните условия това е било може би най-умното и при това полезно за държавата.

Да се върнем на въпроса. В заключение само ще кажа:
Който не е харесал странника, значи просто не го е грокнал.