-А вълк, вълк нямаше ли със тях?
-Имаше,госпожо,даже, ако ви е по удобно, може и два да си спомня , че е имало, ако трябва, и за крокодил ще си спомня, стига да ме пуснете.Не може така да се отнасяте с кралски страж, та нали ние именно сме хората,които бдим над спокойния ви сън и ви пазим от вражи нашествия и разбойници.
-Каква стража сте вие,само ми лапате данъците и дремете денонощно.Погледни се,бе, къде ти ебронята,меча,какъв е тоя кривак, ти страж ли си, или овчар...Та накъде, казваштръгна мръсната сган?
-Ами аз, таковата, подразбрах от единия монах,тоя, дето ми взе снаряжението на зарове...
-Грешник на Петия ден ли беше?-Кака Мара изсумтя
-По скоро приличаше на Мошеник всеки ден,госпожо, та той спомена, че отиваткъм подламската долина, да спасяват населението от робството на ламята Спаска, която ги тормозела от векове, нещо като кръстоносен поход.
-Мдааа,значи...Та тези ли гнусни твари,тези ли долни разбойници, тези ли страхливи помияра...
-Помияри-плаха словесна намеса от страна на стража
-...Страхливи помиярище тръгнат да се занимават с благородни дела?
-Ами...
-Не питам теб, въпроса беше риторически,аз сама ще си отговоря!!! Не!Явно друга е целта им.Явно има нещо по дълбоко, то намирисва на гнило като в Дания...Ще тръгна след тях и ще проверя.Ти стой тук и продължавай да пазиш.
-Че смея ли да мръдна, а съм мръднал, а съм се...
Кака Мара пришпори камилата.
И така...Докато барон Слейв уговаряше с краля условията за сватбата, Шабан препускаше да намери психиатър,Мара препускаше след отряда,Ламята Спаска се щураше напред назад,селяните продължаваха панаира, нищо неподозиращия отряд се беше разположил на лагер само на няколко мили от разбойническата банда на Рони "Лейката" Пакстън...

Виновен съм...но си прощавам