Докато Времето и Пространството се мачкаха и гънеха взаимно, а нашите приятели се чудеха дали е по-правилно да се каже “На къде...” или “На кога...” да тръгнем?”, зад тях се отвори нова временно-пространствена ниша. Само миг, след отварянето й от там влетя с пълна скорост някакъв тип, облечен целия в червено, с червен нос и бяла брада, а малко след това върху него се пльосна и голям червен чувал, в който мърдаше нещо живо.
При приземяването си нещото в чувала каза “Ох!” и престана да шава.
Всички погледнаха към червендалестия с нескрит интерес, вежливо усмихнати, а оръжията им бавно и почти невидимо се надигаха в посоката, от която пристигна странния тип. Чакаха и най-малкия намек за заплаха от негова страна за да му покажат, че с тях никой не бива да се ебава.
Дядката с пъшкане се изправи и се зае да изтупа праха от дрехите си, като междувременно си мърмореше нещо, от което групичката чу само “Мам... ви загуб..., тъпи...подаръци....Да....го ...на май... ви в роша... Гло-гълски ...ъс!”
Като поотупа праха и приглади брадата си, пришелецът се обърна към групата герои, усмихна се и подаде ръката си на Скитника.
- Хо, хо, хо! Приятно ми е – Мраз! Дядо Мраз!
Скитника бавно премести правата лопата в лявата си ръка и пое десницата на странно изглеждащия тип, която го раздруса така, сякаш го беше ударил високоволтов ток.
- Скитника! От Тилилея,- а после добави - майна!
Докато двамата си разменяха любезности Кралевития с нескрито любопитство се приближи към проснатия на земята червен чувал. С връхчето на дамаскинята си леко побутна мърдащото допреди малко нещо в него. Нещото отново се размърда и пак каза “Ох!”
- Това е Снежанка – каза Мраз – хо-хо-хо, моята сладка помощничка. Конкуренцията от “Зло-гъл” се опита да ми я отнеме по Коледа с примамливи обещания, та се наложи да си я взема, както аз си знам, хо-хо-хо!
В това време нещото от чувала пак помръдна и изкрещя така яростно, че лявата част от мустака на Марко се вирна почти отвесно, а скалпираното място го засърбя, сякаш нападнато от батальон бълхи.
- Дже-е-еймс, тъпо мъжко прасе! До кога ще ме държиш в тоя смрадлив чувал?!
- Хо-хо-хо, извинете, приятели – трябва да освободя дамата- каза Мраз и се зае да развързва завързания със сложен моряшки възел чувал.
От него се подаде първо чернокоса глава с корона, а след това в цялата си прелест пред смаяните герои се появи младо момиче, което би било достойна кандидатка за “Мис Плей-Тилилея 3999”.
При появата на Снежанка, Марко ококори очи, а десния му мустак щръкна и посочи звездното небе над главите им. Кралевития искрено си пожела тя да е поне далечна братовчедка на издирвания от него арап.
Така започна тяхната любов от пръв поглед...
"С дълъг меч и дълъг език всичко се постига".
|