Обещах ви откъс от моята книга, която условно причислявам към стила “фентъзи”. Поздрав на всички! Вал 1. “На етера, наречен още дух, душа на всичко съществуващо, е отредено мястото на творческа стихия в огледалния свят на сънищата. Нищо че мъдреците още спорят дали той е сред могъщите първоелементи, които съзидават и рушат света. Боговете на нощта са му поверили мисията на велик понтифекс, който неуморно гради невидимите за окото мостове над Времето и Пространството. Тези мостове са призвани да свързват паралелните светове на деня и нощта, разположени по двата бряга на онази река, в чиито води никой простосмъртен не може да нагази втори път по време на прехода между началото и края на Пътя.” Из “Свитъците на Вал” Ранното утро се мръщеше зад прозорчето, разделено на шест умити от дъжда квадрата. В малката спретната стая цареше благоговейна тишина. Притворила очи, Летисия се мъчеше да си припомни сънуваното тази нощ, както повеляваха Правилата. “Часовете на зазоряване са благословени за онзи, който търси Пътя към своето сърце” обичаше да повтаря Наставникът. И въпреки че отскоро бе тук, девойката с очи сини като метличина вече бе усетила колко благодат се крие в тази проста истина. Но днес яснотата и умиротворението не желаеха да споходят ученичката на дриймърите, макар да влагаше цялото си старание и да бе прилежна във всичко, което се отнасяше до усвояването на тайните науки. Продължи да упорства, но ефимерните видения се изплъзваха и все повече избледняваха. Знаеше, че някои от питомците си позволяват да не спазват установения ред, според който минутите след събуждане задължително трябва да са посветени на самовглъбяване. Занимание, призвано да избистри в паметта преживяното в огледалната страна. Така наричаха илюзорния свят на сънищата тук, в закътаната сред диплите на планината обител на дриймърите, където малцината избраници усвояваха изкуството да разчитат посланията на своенравните богове на нощта. Изкуство, което високо се ценеше и от повелителите на царства, и от простосмъртните, призвани да търсят щастието си под небето на един суров свят. Свят на превратности и случайности, на внезапни промени и подмолни заплахи, какъвто бе този на планетата Митос – съвършен двойник на земния. Девойката затвори очи и отново се опита да извика сенките, за да подреди мозайката на съня, но прозрачните късчета за пореден път се разпръснаха. Остана само ясното усещане, че денят ще донесе промени. Е, и това беше нещо, като се имаше предвид, че дриймърите високо ценяха умението да разчетеш и най-фините нюанси на чувството, което бе един от сребърните ключове към действителността.” Автор: Валерия Полянова Скъпи приятели, тук оставям мейла си – ще се постарая да отговоря на всеки. Моля ви да имате предвид, че зачестилите напоследък писания в дира общо взето нямат почти нищо общо с мен. Желая на всички много радости и успехи, много любов! Вал