Аз съм съгласна със sol за романите по разкази. Тъпо е някак си, все едно ни подценяват - видите ли, не сме били достатъчно интелигентни да схванем идеята от разказа, така че дай да я разтеглим в роман. Такъв е случаят не само с "200годишния човек", а и с разказа "Най-грозното дете на света", но романа не се казваше така (сега не се сещам как беше). Пак заедно със Силвъргърг. Ами не ме кефи. Разказа е кратка форма и в това му е чара, няма място за излишни глупости.