|
ХЕРРАРД ЕПОХИТЕ ДРААРД
В МАГИИТЕ, ЗА ДА ТИ ПОТРЪГНЕ, Е НЕОБХОДИМО ОБИКНОВЕНОСТТА ДА СЕ ИЗТРЪГНЕ!
- В теб е сътворена цяла вселена от неизявена мощ която е прикрита от тиха магическа нощ. Ти усещаш тази енергичност изпълнена с вълшебна епичност, все още не я осъзнаваш напълно, защото е само магично покълващо зърно. Запомни! и във всяка своя частица вгради, че твоята същност е изградена от уникалност. Тази твоя уникалност ти дава правото знанията за магията да усвояваш и във всичко да побеждаваш. – Думите на магьосника се лееха в завладяващи, интригуващи трели, сякаш обвити в пухкави къдели, от леко, меко, кадифе и всеки който ги слушаше обстойно, му ставаше спокойно.
- В замъка ми е достатъчно добре и всеки, който мисли нещо друго, трябва да умре. Тук с охолство съм обкръжено и с лоялност задължено. Няма никаква причина да замина и така да се натикам в на неизвестното комина и смисъл не намирам из разни мрачни, влажни, магьоснически подземия да се навирам, без значение какво ми обещават да намирам. – Момичето почти крещеше и с разярените мълнии на зеления си поглед то блестеше. С длани бе запушило своите уши, за да може думите на магьосника да заглуши, но нещо се развиваше погрешно, защото опита завършваше неуспешно. Словата път си пробиваха и в съзнанието на момичето се впиваха.
- Да. Това действително е замък и се издига към небето със своя дялан камък. Но той е само будещо доверие, невзрачно предверие към вълшебните жалони, скрити под неговите скални колони.
Може да си мислиш, че от казаното ти писва, но тази купчина от камъни, няма да ти липсва. – Магьосникът пред момичето беше млад, строен и абсолютно спокоен. Притежаваше стойка на боен леопард и се бе представил с името Драард.
Виковете на момичето привлякоха внимание, защото бе ясно, че не са резултат от обикновено занимание.
- Какъв е този звук и какво става тук? Защо вместо на мен да се опираш, се препираш, с този... търговски мерзавец... дори и да е такъв красавец? – Гласът принадлежеше на стражеви командир с телосложение на древен кумир. Бе симпатичен и явно в сражение отличен. Очевидно за храбростта му нямаше прегради, защото лъскавата му броня бе обкичена с всякакви награди. Беше силен младеж, но по-настръхнал и от еж, готов в битки преки, да хвърли як бой на всеки. - Херардиум, отново ли си се вързало на словесна завъртулка и си готово да купуваш поредната дрънкулка. Предполагам пак измама, но този път поне негодника хвана. Уж злато ти продава а след драсване, от вътрешността олово се подава. Всичко е известно и вече дори не е интересно. Много пъти съм ти казвал, колко пътуваща измет съм наказвал и съм те предупреждавал и съвети давал да не се занимаваш с тях. Наглед, са по-меки и от празен, кози мях, но сделката никак не е за смях. – Думите на гиганта бяха като на упрек зов, но тонът в тях бе пълен с дълбока, искрена любов. Иззад младия великан напираше сякаш въоръжена сган. Всеки се буташе напред през вратата без да спазва ред, за да види какво става и какво внимание заслужава. В този порив див, стражите си имаха дълбок мотив. Към всяка контрабанда, те се държаха като горска банда, но за да избегнат гафа грабеха от името на графа. Но и край редовната търговия се вдигаше олелия, заради градушката от невероятни такси, които събираха без всякакви извинителни вакси, маски или ласки. Разбира се от монетите част, се заклещваха като стари познайници, в тъмната паст на стражарските джобове и тайници.
Сега целият стражеви караул, връщащ се от патрул, се опитваше да разбере какво може да подбере и дали в джобовете ще се събере.
- Гоуенд, тъкмо навреме! Моля те спаси ме от това бреме да слушам този луд, който макар и със скъпа фибула от изумруд си е възложил непосилен труд, мен да отвлече и в магьоснически катакомби да завлече. – Момичето се опита още нещо да възкликне и зад гърба на натрапника да проникне. Но Драард движението засече и пътя на Херардиум пресече.
- Това е вече неприлично и става твърде лично. – Офицерът с мрачен поглед натрапника претегли и мечът си изтегли.
- Гоуенд, знам, че ще го прегазиш, но все пак трябва да се пазиш. Драард е чародей, а значи и безскрупулен злодей. – Момичето потрепери и с тревога двамата съперници измери.
- Само с малко търпение се зареди! Виждал съм такива и преди. Чародей или злодей, бурен вятър все ги вей. Няма даже шлем и броня и така зъбите му ще ороня. Мишената е лесна, само с плоското на меча да го плесна. Волята му ще се прекърши, всичко ще свърши и сълзите си ще бърши. – Гигантът изпръхтя с презрение, срещу момичешкото поведение, пълно с притеснение. – Може, някакви фокуси да прави, но как да се бие мигом ще забрави.
Най-много да извади от ръкава си някой пор или по-скоро гъша тор. Повече му приляга в ръка тигана, отколкото острата стомана. Такива са си хитреците, модел за подлеците.
- Всичко ще е наред, просто върви напред! – Драард се задвижи и момичето пред себе си придвижи.
- Ти трябва да си голям кретен, за да не схванеш, че Херардиум остава с мен. Мислите си подреди и за дуел ги зареди! – Гоуенд реагира и започна бойна злоба да събира.
Драард, меча си не извади, нито отвърна на словесните тиради. Към вратата продължи, с вид, че не му е занимание някому да дължи, внимание. Но, все пак му се наложи, излизането си да отложи. В кръг, пред бляскави кокарди, се спуснаха бойни алебарди. Подканящо настръхнаха и решенията на събитията между остриетата си пъхнаха. Войниците бяха опитни, елитни, и точно за това безкрайно любопитни. Искаха да видят подвиг смел и им се предлагаше гледка на дуел. Кръгът бе устроен и сред него се очакваше сблъсък зноен. А момичето, както му прилича, зад гърбовете на войниците изтича.
-Бий се като мъж, или ще те пожъна като ръж! – Гоуенд направи поздрав със своя меч и връхлетя готов за сеч. Оръжието пое в дъга висока, с мощ, готова да преодолее блока и да направи рана дълбока, но в последния миг, със стоманен вик смени своята посока. Гоуенд опита магьосника да подведе и с плоското на меча да го приведе, в състояние, на изключено съзнание.
За удар подобен не се изискваше само да си злобен. Бе необходима огромна сила, която с гъвкавост се е обвила, от много ловкост пила и с опит се сдобила.
Магьосникът само леко се завъртя а противникът му през глава се превъртя.
Инерцията бе мощна, ругатнята злостна, но гигантът по очи се просна.
Драард бързо по гърба го настъпи и без да вади меч отстъпи.
Войниците нададоха импулсивно възклицание, но още не бяха готови на признание за дуела закритие, заради случилото се събитие.
Стъпка по гърба със крак, бе всъщност за предаване знак. Така пишеше в кодекса на смелите, където се описваха правилата на дуелите. Но Гоуенд изискването за предаване бе подминал и само се бе сринал. Ала и за пипалата, на правилата, нямаше значение, на какво се дължи проснатото поведение. Щом си настъпан, стъпкан по очи, то славата над теб не ще хвърчи и значи си позор, не по-ценен от нечий тор. Но все пак оставаш достатъчно приветлив, защото все пак си жив.
Младият гигант скочи, а гърлото му заклокочи в закана злобна и ярост злокобна. Вече не искаше да се надсмива..., бе готов да убива.
Лицето на офицера бе зачервено, разкривено и с всички белези на разярено, от обладалото го възмущение и жажда за отмъщение. Гневът на Гоуенд се лееше като река и с меч в ръка, той се втурна, срещу врага.
Със свиреп вик и устрема на бик, Гоуенд се опита да приложи друг трик. В последния миг се спря и със спирален удар на меча връхлетя. Това не бе съвсем за сражение движение на изящна фехтовка, а достойна за палач трактовка, отново включваща огромна сила, която всяка броня би разбила. Така мечът не се размахваше като перце а се държеше с две ръце. Ударът предполагаше за фехтовача липса на защита, но се залагаше, че със силата разкрита, всичко от пътя му помита. Действието носеше зрелищна закана и бе известно с името, Глигана. Жертвата не можеше нито назад да се изплъзне, нито странично да се приплъзне или на място да замръзне.
Но, колкото и ловко да се движеше въоръжената грамада за Драард, нямаше изненада. Той не се примири и не легна вечен сън да спи. Пространството напред скрепи, с бързи стъпки три и пролуката в нападението откри. Мина зад линията на атака а Гоуенд едва не изплака. Яростта му беше злобна, силата огромна, но дланите му бяха покрити с пяна потна. Мечът си изпусна и той в отсрешната стена се хрусна и целостта си в десетки парчета в миг разпусна. Те забарабаниха по войнишки брони и каменни колони; Гоуенд извика от изненада, когато разбра, че отломък в шията попада. И това не приличаше на поредния му блъф а от раната блъвна кръв. Гигантът не успя на крака да се застопори и окончателно се опозори като се строполи.
Останалите стражи, подобно на безплътни миражи, запазиха гробовно мълчание, в израз на отчаяние. Очите и устните им бяха отворени, но думи не бяха изговорени. Техният командир и доскорошен кумир бе поразен и в дуел сразен без дори противника му да извади меч или да се стресне от заплахата за сеч.
- Спаси го! Просто прегърни го и раната намажи с този балсам и след час ще може да се изправи и сам. С тревоги за Гоуенд не се тормози, опасност не го грози. Но ще дойдеш с мен, без да се опитваш да правиш повече проблем и без да се мръщиш все едно те влача в плен. Все пак идваш магии да учиш и във всичко да сполучиш. – Мекото кадифе в гласа на Драард сякаш обгръщаше всичко със своите талази, но съзнанията на всички страх полази.
- Ще дойда с теб в лабиринтите прашни, нищо, че и без плен за мен са страшни. – Херардиум едва отвърна и с длани подавания балсам загърна...
Редактирано от panzer5-99280 на 27.02.21 01:42.
|
Към първа глава от моя книга ще посоча...