|
|
| Тема |
 Re: "От алфа до омега" [re: harish_chandra] |
|
| Автор |
centsche (/***/) |
|
| Публикувано | 26.07.11 23:05 |
|
|
|
Напълно съм съгласна с теб. Някои хора мило и драго дават, за да се прочуят. Обаче ако правиш намек, че и аз съм между тях.. Учудвам се, че виждаш признаци. Възможно е отстрани да изглежда така.
Ти не ме познаваш. Не знаеш какво семейство имам и къде работя. Извадена от средата, която обитавам 24 часа, оставена единствено на впечатлението от тези постинги и моите непрочетени разкази, които се опитвам да накарам форумниците да забележат... Наистина. Излиза, че се стремя към слава. Смешно! И каква е тази слава? Преди тук влизаха много хора. Постепенно клубът западна, точно заради злобните нападки, които се хвърляха за щяло и не щяло. И мен са ме предзвиквали. Признавам: отговаряла съм в същия дух. Та тук ли да ставам известна? Това е глупаво и твърде смешно. Сигурно нямаш това пред вид.
Да събера на моите разкази в книга ме уговаряха най-малко от две години. Аз отказвах. Съгласих се на електронен вариант по следната причина: книгата ще бъде представена пред малък кръг читатели от някои форуми и естествено - лично ще известя моите близки и познати. Повече от това не мога да направя. Нямам тлъст спонсор зад гърба, за да плати масирана реклама и да ме пробута в медиите. Единствено разчитам, че книгата ще допадне на онези, които я прочетат, те ще я препоръчат на свои познати и т.н. Знам ли? Може да се хареса. Участвала съм по конкурси именно, за да имам компетентна оценка. А може и да не се хареса. Тогава ще си остане прочетена /вероятно/ само от близки и познати. Значи ще се прочуя сред близки и познати? Ама че слава!
Те и така си ме знаят.
Някъде споменах: пиша за удоволсвие. Работата ми е твърде напрегната, отговорна, ниско заплатена и се чудя защо още съм там. Колкото пъти ми хрумне да я напусна, толкова пъти излизат различни важни причини, които ме бетонират на работното място. С годините станах толкова добра, че вече /нека се похваля/ съм регионален наставник и обучавам нови колеги. Да речем, че имам някакво удоволетворение от работата, но то не я прави нито по-малко напрегната, нито по-малко отговорна. Имам нужда от нещо различно и съм го намерила в писането. Запазила съм удоволствието от писането, като съм се лишила от напразни надежди и очаквания. Каквото - такова.
Ти ми даде отлична тема за разказ. Но не фантастичен. Вече написах своя пръв нефантастичен и го качих във фейсбук. За него имам отлични отзиви. Може да се отклоня с писането в тази посока.
| |
| |
| 
|
|
