ИБО преживяхме те нищожество.
И по площадите да тръгнеш да крещиш, че има по-големи маскари от тебе, пак няма да прикриеш жалката си диагноза.
Убийствено точно го е казал Бурмов:

Не крещиш на сън или на яве,
тихичко промъкваш се напред.
Такa, умрял за лошите прояви,
живееш като много лош поет.

Напразно търсиш път към себе си,
засищаш с нищо несъбуждан глад
препъваш се във мисли и потребности
и в някакъв неизраходван свят.

И тъй, сред падналите камъни,
свидетели немислещи, но съдещи
застиваш като недодялан паметник
на собственото бъдеще.

С това затварям празната страница ИБО, и отивам да правя интересни и смислени неща.
А ти, като не си способен на това, продължавай да се самоутвърждаваш чрез борба за титлата: "Заслужил форумен трол".