Страната на розовите облаци се обобщава с фразата - Сели-полетели (БНС). В това няма оптимизъм, има твърда и непоклатима увереност (за какво ли?). След като американците кацат първи на Луната а СССР се отказва от своята лунна програма, въпросната увереност диалектически преминава в - Най важното е на Земята.
Това е само като шега, разбира се, репликата на Жилин от Стажанти е писана доста преди Аполо 13 (или който е там...)
Същото може да се каже и за Пътят към Амалтея, Далечната Радуга и Стажанти, както и за много ранни разкази (Шест клечки, Естествоизпитатели в света на призраците, Нощ на Марс...)
Пладне на 22 век е нещо съвършено различно. Оптимизъм, да, но и дълбока тревога. Какви ще бъдете е последната глава и в нея Горбовски изразява искрената си надежда, че човекът на бъдещето ще се отърси от този детински ентусиазъм с който се е втурнал към космоса и светлото бъдеще и ще започне малко по мъдро и далновидно да гледа на света около себе си.

Подобно съмнение е продължено в Охлюв на склона, първия вариант с Горбовски и Атос Сидоров. В Жук в муравейнике се споменават редица събития намекващи за това, че космоса не е до колене - Масачузетския експеримент, проблемът с Андроидите, проектът Огледало, инцидентът с ЛА и като финал на всичко това - вертикалният прогрес на човека. Людените. Краят на една еволюция.
На този фон, въпросът Какими вы будете ми се струва изпълнен с тревога и загриженост, не с оптимизъм и надежда. Разбира се, някаква надежда има, винаги има... но...

Може би най-оптимистичната творба на АБС е Понеделник започва в събота. Не случайно подзаглавието е Приказка за... След Понеделника Стругацки повече не пишат приказки. Изключение правят само Повест за дружбата и не-дружбата и Експедиция в преизподнята, но това са произведения тип “между другото“

Да не се взема на сериозно...