Всъщност, политиката на фередерлния резерв относно основния лихвен процент реално представлява египетската практика на отрицателна лихва и целта е точно парите да бъдат инвестирани в реалното производство, а не да бъдат държани в банките. От дуга страна, национализацията на банки, която спретнаха същите тези американци, е функционално неразличима от операцията по насилственото опрощаване на дългове от страна на разни императори - държавата приватизира банката и нейните акционери са лишени от правото да получат своите лихви - не случайно акциите на такива банки се смъкват главоломно за нула време на борсата - това е все едно да те водят към дръвника в съвременен вариант. Това че някои мениджъри все пак са си получили тлъстите бонуси въобще не може да се сравнява с мащаба на приватизираните активи/пасиви.

И най-накрая - капиталът има цена (както всяко нещо на пазара) и тази цена е лихвата. Точно както работната сила има също цена наречена заплата. Вярно е, че в някои култури лихвата е забранена, но там цената на капитала просто има друга форма и тази цена също представлява част от произведената печалба от кредитополучателя. Единствената разлика с лихвите е, че при този вид кредитиране кредитодателя има и риск да загуби своите вложения. Това разбира се е разумно, защото стимулира много по-пряко наблюдение и участие на капиталиста-кредитодател в бизнес начинанието на кредитополучателя ( а не само да си седи на задника и да чака лихвите) и предотвратява надуването на финасови балони, но от друга страна с тази система не могат да се концентрират достатъчно големи капитали необходими за осъществяването на големи индустриални проекти. Ето защо ти казах, че системата на лихвите е направила възможно индустриалното могъщество на Запада, а ислямския свят се е сринал от господстващ през 13 век до придатък на Запада днес. Разбира се, нищо не е вечно, а историята има и свойството да се разива на цикли и спирали и днес според мен принципът на лихвите започва да става пречка за развитието не защото изначално е неморален, лош и т.н., а защото в днешно време се развива вече нещо ново, различно от индустриалната цивилизация и това нещо ново изисква нови финсови практики различни от лихварството.

Между другото, венчър капитализма представлява напрактика западен вариант на мушараката от ислямските страни за която е споменал Аконтин. От друга страна, акционерния капитализъм също е някакъв междинен вариант между ислямското банкиране и западното лихварство. Тиражирайки акции на борсите, една фирма привлича необходимия й капитал, а акционерите вложители очакват да имат печалба от инсветираните си пари, но също така знаят, че могат и да изгорят. Като стана дума за акционерния капитал - според Маркс, това ще бъде най-зрялата и завършена форма на СОЦИАЛИЗМА, която ще господства в света на капитала. Това може да се разбере само ако се вникне, че социализмът не е нещо противопложно на капитализма. Всъщост социализмът е последния стадии от развитието на капитализма и представлява капитал, който обслужва целите не на един човек, а на някаква общност от хора. Как обаче се конституира тази общност е тънкия момент между различните форми на социализъм. Ако тя е принудително наложена от държавата общоност това е формата на държавния капитализъм дето го имахме ние. Ако общоността обаче се формира на принципа на доброволно съучастие , то тогава имаме акционерен социализъм, който пък господства отдавна на Запад. Капиталът сам по себе си не е нищо друго освен нарастващо богатство. Индивидуалния капиталист има интерес неговия капитал да расте. Но всички общности също се стремят да стават по-богати като цяло и те имат същия интерес като индивидуалния капиталист. Това е социализмът - обществен капитализъм.

Метаморфи от всички вселени - обединявайте се!