Ами... писал съм го веднъж по друга тема, поствам го отново:

"А сега – за Желю Желев. Селяните рядко се интересуват задълбочено от политика (абе те от какво ли, дето да не им носи видима материална полза, се интересуват задълбочено?). В тази област обикновено също им стига онова, дето “всички знаят” – че политиката е мръсна работа, която носи мръсни пари. Но тези мръсни пари се въртят в бизнес, който създава чисти работни места. Вашите. На които се получават чисти заплати. Вашите.
Та именно Желю Желев беше оня, дето още с първия си президентски указ отмени някогашното жителство. И ви пусна да клепате градската култура. Някои ще кажат – то така е по цивилизования свят. А всъщност не е точно така. Европейските страни имат силна социална политика и издържат милиони безработни. Срещал съм немци, белгийци, французи, дето са трето поколение безработни – и бащите и дядовците им не са имали работа. Но пичовете си почиват през лятото у нас на доста широка нога. Докато нашите провинциалисти не могат да си позволят да живеят в града без да работят. А работните им места са от парите на тая същата политика – дето е мръсна работа. Миналата година един смел журналист публикува разследването си, че около половината от фирмите, регистрирани в София-град имат някаква връзка с централната или местната власт. Половината от собствениците на фирми в София имат брат, сестра, син, дъщеря, зет, снаха, братовчед, баджанак, шурей, племенник, приятел, съсед, съученик, състудент, кум, кумец, девер, балдъза, етърва, чичо, стринка, леля, свако, любовница, съдружник и т. н. във властта – министър или заместник, влиятелен депутат или общински съветник, местен кмет, директор или друга важна особа от държавно ведомство. А всички тези фирми си имат работници. Така че тая мръсна политика създава работни места в София основно за вас, драги селяни.
Изходът се нарича финансова автономия на общините. С две думи – да се издържат сами – да внасят на държавата само дължимите държавни данъци, а не да внасят всичко в бюджета, а после да чакат субсидии от него. Бат Бойко веднъж се изцепи, че бил “за” – щото общината била внесла повече пари, отколкото после получила. После млъкна, де. И никога не го повтори – стана му неудобно, а и журналистите взеха да разпитват. Такава изцепка е много ефектна за такива, дето не се задълбочават. Виж – за другите… Защото престанат ли общините да внасят приходите си в държавния бюджета, няма да има толкова много пари за държавни обществени поръчки на фирми от София . Оттам – приходите на общината от данъци намаляват. А самата София разбира какво значи безработица. Обяснявам като за пред селяни: има примерно обществена поръчка да построи някаква сграда за държавно учреждение и някоя фирма я е спечелила. ОК, но сградата трябва да се проектира. Станаха две фирми. Но нали тия тухли, цимент, пясък – стрителят не си ги вади отзад: трябва да ги купи. Станаха три. Дограма – четвърта. Пета ще оборудва със санитарен фаянс. Шеста ще свърже сградата към водопроводната канализация, седма – към електрическата мрежа. Осма ще достави оборудване. Девета – офис консумативи. Десета ще снабдява с минерална вода. Единадесета – с кафеавтомати. Дванадесета ще поддържа компютрите и софтуера, тринадесета ще държи барчето… Всичко това става с обществени поръчки – а сградата е само една. Затова пък вижте колко фирми храни! Да не говорим, че обикновено те са повече – защото тоя, дето продава дограмата, също я купува отнякъде, доставчика на строителните материали не ги е произвел, а ги е купил, доставчика на компютри – също... и т. нататък. Повечето фирми в тази паяжина изобщо и хабер си нямат, че крайният потребител е държавата.
Изключи ли се обаче възможността държавата да прави отчисления от общинските бюджети за държавните си нужди – картинката се променя. Но я си представете примерно 30 или даже 20 процента по малко държавни обществени поръчки за строителство. Броят на фирмите намалява драстично. Едно държавно строителство по-малко – и 30-40 фирми не могат да се включат в играта. Още едно – още толкова. И така – примерно до 10. В много случаи играчите са едни и същи, така че приходите им от реализирани стоки и услуги намаляват. И какво се получава: По-малко пари – по-малко обществени поръчки. По-малко фирми-изпълнители. И подизпълнители. По-малко работници. По-ниско търсене на квартири. По-свито жилищно строителство. По-малко строители… и плочкаджии… И Алвин си купува еднопосочен билет за Смолян. А община Смолян също ще се издържа сама.
Всички европейски държави отдавна са въвели финансовата автономия на общините. Законът, който да я урежда, е сред задължителните закони, които България трябва да приеме. Такива са условията на ЕС.
И този път няма да могат да го усучат по килифарски, както е ставало с други закони: Инструкциите са пределно ясни: общините внасят в държавния бюджет САМО дължимите държавни данъци и НИЩО друго.
Остава само да чакаме какво ще стане със София... "

Si deus pro nobis, quis contra nos?