Знаех си че ще ме разбереш правилно, затова и няма да ти обяснявам повече.
Само да ти кажа за недоразумението с множественото число, него най-добре си го разбрал:
-спечелването на ЕДИН конкурс Таласъмия носи няколко награди, затова и използвам множествено число - грамота, арт-статуетка и камара от книги (за 2003та година). Това са едни сравнително ценни сувенири, от които бих се отказъл заради анонимността. Уви, не се получи и сега ме е яд че не си прибрах поне статуетката от първата Тъласъмия, грамотата кучета я яли...
Сугирен съм, че ти редовно показваш твоето отличие за НАЙ-ПЛОДОВИТ автор на жена си, потрудил си се - редно е да си горд с това свое качество.
И някои други неточности в разбирането ти:
Аз наистина се чувствам абониран за награда на който и да е конкурс в който участвам, стига да се постарая. И то не защото имам кой знае какво самочувствие като автор, а защото нивото на тези конкурси като правило е ниско. И това не важи само за Таласъмия, а въобще, но най-вече - за Таласъмията. Ако имаше десетина участници като ЙВ и Жоро Малинов, никога не бих си позволил такива усещания и даже не бих участвал (защо да се излагам?) освен ако не напиша нещо наистина изключително (по моя лична преценка). И тогава дори да не спечелех, бих се гордял със себе си, защото е достойно да загубиш от по-добрите.
Йоан Владимир + Кира Валери е един съвършено различен от мен автор. Изпратения на Таласъмията разказ макар да има своите достойнства по всеобщо (само)мнение е с по-ниско качество от средното за мен и ЙВ. Изпратихме го от чисто олимпийски мотиви - за да участваме. Некласирането ни разочарова, но мен лично не ме отказа да участвам и занапред. Следващата година изпратих цяла повест, но тя така и не стигна до конкурса. Не ме питай защо, аз отправих няколко въпроса на официалния мейл на организаторите на конкурса и всичко бе удавено в мълчание. Може би още тогава съм им влязъл в черния списък (на пощите).
Колкото до неизпращането на чужди произведения под псевдоним, извинявам се, говорех само по спомени без да проверя. Сега вече знам, че Николай Иванов и Георги Михайлов сами са си пратили разказите на конкурса, при това без псевдоними.
Да не се взема на сериозно...
|