И за да внесем нотка сериозност (която джимеца не заслужава), искам да вметна, че в момента по ирония на съдбата чета първата си по-сериозна книга по темата - "Вампирите в българския фоклор".
Чета я бавно и напоително, особено в частта и за юнгианството. Има лек академичен привкус.

Вътре става дума за едни точно определени същества в нашия, български фолклор. Как се появяват, защо, какво правят, кой ги вижда, как можеш да ги победиш. Събирани са автентични истории, цитирани са вече познати и класифицирани в дебели книги писания.
Едно мога да твърдя със сигурност - наред с типично християнските ритуали (споменава се разпятието, молитвата, опелото, някои големи празници), е пълно с действия, които нямат нищо общо с религиозния, дълбок смисъл, без който, видите ли, този фолклор не бил български. А и пълните с архетипни образи приказни истории имат невъобразим брой вариации, в който вампир се заменя с бродник, таласъм с караконджул, разпятието с пищов, молитвата с глог и синап, вярата в Бога - с обиколка около къщата в адамово облекло.
Да не говорим, че църквата принципно отрича всякакви караконджули, вампири, гадателки и самодиви.
Едно-единствено нещо е въздесъщо в тези поверия - бита. И определящо. Доколкото религията е важна част (и основен източник на 'знания') от този бит, тя е важна и за фолклора. Но да се игнорира всичко, което не е християнско и да му се лепи етикет 'небългарски фолклор', е тъпо дори за човек, който иска да спечели отдавна загубен спор.

За финал, лек цитат:
Кои хора виждат вампирите?
..., ходжите,...

Пусти друговерци, що ни се бъркат във фолклора!?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите