Братко Вальо *смея се, топло*,

(Аз наричам страшно много хора "братко" - ако ще и само в мислите ми да е, ако ще и само с усмивката - особено когато ги срещам поотделно. Тъжното е, че много рядко ми се случва да усещам група хора като братя - подтикът ми обикновено е "Бягай! Бягай, че инак ще си ходиш мръсен цяла седмица!". Как го правим бе, братя? Така да си губим братското, като се съберем на едно?)

Правилно си ме уловил. Енде как го беше казал (ама все той ми идва за цитиране напоследък :) - "почувствалият ще те разбере и от половин повдигане на вежда".

сенkи също успя да ме докосне на няколко пъти, дълбоко (обичам писането с Чувство, и това си е *смея се, сериозно*). Аз съм бил неговото лапе (само дето нямаше гъзъми по онова време, та трябваше да кибича по зали за електронни игри :), а някой ден може би ще бъда бай Куньо (колко му е от бай Калиньо); и знам каква манна беше срещата с Юри, и с Дилян, и с Наско, и с Тан, и с Владо, и с Вяра, и с целокупното Толкиниачество... Е, братко сенkи (не те будалкам с това "братко" - вярваш ли ми?) - като истински фен (от английското fan, букв. "вентилатор, такъв, който раздвижва въздуха") никога не бих отказал на лапето или Бай Куньо една такава среща - стига да съм във форма да слушам както трябва... И още - нещо ми нашепва, че повечето "стари пушки" също няма да откажат, стига животът да не ги е претрепал току-що, или за постоянно. *смръщвам се... е, дори аз не мога да се смея с всичко, още*

...Познаваме ли се, братя фенове? Защото аз съм ви виждал колко хубави хора сте, поотделно. Не ви будалкам... вярвате ли ми? И вярвате ли си достатъчно, че да се вгледате отново, все едно за първи път, едни в други, и да се видите?

(Батенцеее... днес направо се разлях. Ама нали разправях нещо на Генерала и Пощаков за нуждата от "споделения като дъха през зимата - горещ, плътен, извиращ от най-дълбокото ни"... *смея се, трудно е да се определи как... а вие познахте ли първоавтора?*)

...А че са ни различни дефинициите за "фендъм" - различни са. Сега, ако бях по-свеж, щях да се напъна за цитат от де Боно за корените на спора... но понеже е сега, само ще се усмихна, ей тъй, за преди лягане.

Бъдете, братя фенове
- може и без запетайката.

Калин,
чийто сиг лъже

...Обичам ли още? Или започвам да забравям?...