Само едно нещо държа непременно да го кажа публично:
Благодаря ти, Калине, за всичко!
Казвам го и от името на другите автори, които не се сетиха да го кажат, но съм сигурна, че и те си го мислят, поне се надявам.
Калин Ненов и Ко (неговата преводаческа школа, както той си я нарича) свършиха огромно количество работа и така дадоха шанс на автори като мен, които не разолагаха с готови преведени свои текстове на английски. Да не говорим за огромното количество пощи и смс, с които го тормозехме всички. Да не говорим, че той изигра докрай ролята на посредник, спестявайки ми срама да общувам с мистър Р. Ф. на моя ужасен английски. И не на последно място, две неща:
1. Атентатът не отговаряше и на двете условия на списанието - сай фи, до 8 хиляди думи. Атентатът е... хм, всички го знаете какво е и надхвърля 12 хиляди думи, така че рискът да бъде отхвърлен бай дифолт беше значителен.
2. Атентатът е силно обвързан с българската история и рискът да бъде отхвърлен като неразбираем за американската аудитория беше още по-значителен.
Въпреки това ми бе даден шанс, а жестове от този род аз не забравям.

Смятам, че най-обикновеното и естествено нещо на тоя свят е: едно списание за фантастика да публикува едни фантастични разкази. И това, че списанието е американско, а авторите са българи, по никой начин не променя естествената обикновеност на събитието. Да се превръща то в "голямата работа" е изблик на комплекс за малоценност. Всяка публикация, независимо къде и на какъв език, е нищо повече от един малък успех за автора, на който той да си се радва. И да пийне по чашка с приятели.
А като споменавам приятелине, мога да споделя, че Робин ми се обади броени минути, след като Р. Ф. обяви избора си, зарадван колкото мен, за да ме поздрави. Затова, Ойген, не си давай с лека ръка половината живот - това беше реакцията на Робин.
Единствената голяма новина според мен тук е, че фендъмът си има човек като Калин Ненов. Това е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите