точно за това говорим - за системите от условности, които различните общества си налагат да следват или да се опитват да следват, с цел да се идентифицират, т.е. хората в тях да си отговорят на въпроса "В каква общност искам да живея?" Следващия въпрос съответно е "А в каква общност живея?", както и "Какво може да се направи за да стане това, което искам от това, което е?"

В този ред на мисли и Dilithium е прав, (бтв, да, хапало ме е куче) защото дори и обществото да е приело, че иска да бъде такова, в което се отнасят хуманно дори с уличните кучета, далеч не е казано, че това може да стане веднага, нито пък промяната ще се осъществи с марш на скок. На някакъв етап, бездомните кучета ще си се избиват, просто защото е прекалено рано да се направи крачка към етапът, в който няма. (говоря хипотетично бтв, при това през цялото време; въобще не ми се занимава да давам оценка къде сме НИЕ конкретно като общество, какво искаме да бъдем и как можем да станем)

То цялата работа с идеалите е в това, че са крайни цели - ако се искат 100 стъпки за изпълнението им и на всяка питаш примерно "Стана ли добър човек?", на 99 отговорът ще е не, но пак ще си струва чакането за стотната, когато ще можеш да кажеш "Да!"

Затова и противоречието, което показваш не е съществено - ок, питаш дали сме хуманно общество щом се грижим за кучетата, но децата в училище правят дисекция на жаби. Ми не, не сме. ВСЕ ОЩЕ. Но искаме да станем и това се брои. Също като в онова гениално определение на Зелазни (може и да го е цитирал човекът, но за мен е все тая, първо в негов разкъз съм го видяла), че човек е сумата от това което иска, независимо дали го прави и това, което прави, независимо дали го иска. (На всичкото отгоре, определението важи и на макро ниво - заместваш човек с общество, а желание със стремеж/идеал и си работи прекрасно :) )
Стремежът към съвършенство също носи достойнство, не само постигането му :)

А и историята предлага доста интересни success stories. Примерно Тибет някога е бил някакво суперварварско-хипердивашко кралство, от чието мракобесие са се възмущавали дори китайците, дето сами имат не малко левъли качени в тая област, а какво е днес? Далекоизточна Ватикана без порочните кардинали, за която 9 от 10 души ще кажат, че хората са вежливи и добри будисти от воле, без да са ходили или да имат някакво инфо.

Цялата работа е в пътят, който искаш да следваш. Това, че не си съвършен по собствените си критерии, не те извинява да ги оте**ш и да караш през просото. В крайна сметка, в какво вярваш има не по-малко значение от какво правиш. :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите