иде зима, голият неандерталец мръзне - ми такъв е животът, казва и загива, онзи който се е завил в кожи и е напалил огън оцелява - ЕТО КАКЪВ Е ЖИВОТЪТ!
Толкова се постарах, казах го с толкова МНОГО думи, че чак на мен ми прилошава и ПАК има неразбрали?! Тук не дискутираме правотата на страните в конфликта, нито си затваряме очите и ушите пред него (то вече е и невъзможно), обсъждаме ще го търпим ли още в къщата си, и какво ще е поведението ни на НАШЕТО си място. Не си създаваме розови илюзии, създаваме си правила за ситуация, която не е предвидена досега, но се случи и след като такъв голям % от форумниците се познават и лично, обсъждането на лични неща ще продължава да присъства като възможност и занапред.
Истината е, че това събитие ни свари неподготвени и зашемети и без това креещото на 5 сополиви точки живот общуване тук за близо седмица-две.
ТОВА е което трябва да се прецени, обсъди и предотврати завбъдеще.
Защото форума не сме само тези, коит осе познаваме по клубни сбирки и други мохабети и седянки. Има едно не малко количество форумници "Тъмна материя", които четат и понеже не се чувстват част от приятелския кръг на познаващите се на живо, или пък по други, техни си причини, не пишат. И ТЕЗИ хора трябва да се имат впредвид, трябва да се имат впредвид именно за да не се самозабравим и самоидентифицираме форума с нас си, групичката познати. Виж отгоре, пише "клуб Фантастика", не пише "Пешо, Кочо и Аз".
Коя съм аз и за какво се боря, та надавам такъв вой? - Със сигурност не някой, който си затваря очите за да не вижда лошото, НЕ незаинтересованост прокламирам, напротив, но покрай личните ни мнения за личните ни преживявания, ще е хубаво мисля си да проявим и малко ЗАИНТЕРЕСОВАНОСТ и за това, което все повтаряме, че е наше, и ние пишещите го правим, пък всъщност се държим сякаш е някаква природна даденост, която имаме право да ползваме, но не и отговорността да поддържаме.
Ако и това се разбере като апологетика на незаинтересоваността, май ще приема, че каквото и да се приказва, неразбрали винаги ще има. :(
А как не ми се мре, лейтенант...
|