ааа, нидей така :), и преди Нютон да открие гравитацията се е знаело, че който нагоре плюе, себе си цапа :)
Не си спомням кой художник, за да покаже умението си на не знам си кой папа нарисувал съвършен кръг на ръка, с едно движение. Случаят ако не се лъжа беше споменат в Сфера с коментара - Съвършенството може да бъде мощно послание. Та така и с Лиза-та - никой не твърди, че Леонардо е нарисувал Идеалната Жена, та да трябва тя да се харесва на всеки, нещо повече - самата Мона Лиза си е била грозничка и той пооправяйки туй-онуй, пак се е нарисувал сам (много характерна негова черта - постоянно си прави автопортрети); важното в случая е КАК е нарисувана картината и това КАК издава умение, непостижимо от никой, който все пак е успял да го забележи. Оттам и уважението и стойността :)
Отделно легендите - като тази примерно, според която с течение на времето, рушащата се картина се изменя, нацепва и издърпва и... усмивката на Мона Лиза се разширява! Ако Леонардо в изследването си на човешкото тяло е стигнал дотам, че да го е имплементирал докрай в картината, може някой ден Джокондата да се захили и със зъби :)))))

Възприемането на изкуството е субективно едва след като имаш $20+ мил. и можеш чисто субектино да си решаваш за какво изкуство да ги харчиш :)
Това като цяло е много често правена грешка - Изкуството не е субективно, възприемането ни за красота е (относително) субективно. Самото майсторство, изкусността подлежи на много обективна оценка :)

Слънчогледите и аз не ги харесвам, ама не съм си правила труда да проучвам случая с тях. А и не забравяйте, че в повечето случаи, единственото ни възприятие за разните шедьоври дето смело споменаваме е или от репродукции или от снимки - т.е. доста непълно.

Съвест, е това, което те боли, когато всичко друго ти е наред.