|
Върховно
По-върховно
Най-върховно
Таласъмия 2003
(Нарочно употребих думичка, която сама по себе си е ултимативна и не позволява прикачването на сравнителни степени към себе си. Има случаи, в които считам нарушаването на правилата за използване на и без това ужасно ограничаващите средства за предаване на образи, усещания и мисли, наречени думи, за необходимо и оправдано.)
***************************************************************************
Ритуалът на Тайнството “Таласъмия 2003” се състоя от 19 до 22 юни 2003 г. на Старозагорските минерални бани, станция “Детелина”. И тъй като Мистерията на едно Истинско Тайнство е неописуема, само ще маркирам неговите стадии (като предварително се извинявам за неизбежното натрапване на информация от собствената ми позиция на Наблюдател-Участник :)):
Четвъртък, 19 юни
Привечер. Пристигане на малки групи от участници. Домакините от старозагорския клуб “Уибробия” ни посрещат униформени и уставно ухилени :))) Прегръдки и ръкостискания, настаняване, вечеря. Раздават се таласъмчета (три тертипа; дизайн: Тигър?, изработка: а сега де? Някой да ме допълни и поправи) и специални таласъмски шапки с емблеми и надписи. Както винаги, старозагорци са номер 1. До Официалното откриване (точно 24.00 часа – Жюлиан) вече сме се събрали достатъчна маса хора, за да стартираме както подобава. Бира, водка, джин, кафе, безалкохолни за всекиго според нужното количество. Кюфтета, кебапчета и карначета, при поглъщането на които можеш да си отхапеш пръста, ако те мързи да използваш вилица и не внимаваш. (Всъщност канарчетата пристигнаха на другия ден де ;).) Секващи дъха беседи до около 4 ч. Началото е велико.
Петък, 20 юни
Още от сутринта таласъми и самодиви прииждат на талази. Станцията започва да се пука по шевовете. Вълнението достига опасни висоти, градусите се покачват от всяка гледна точка – и като температури, и като алкохол, и като настроение. Още с пристигането си варненци поемат лидерството в изобразителното изкуство. Портфолия, албуми или както щете ги наречете с картини и репродукции на Умбриел и Бъдъмба. Лично за мен срещата (сблъсъкът!) с изкуството на Бъдъмба (иии, Калина де! :)) е един от върховните екстазни моменти на Тайнството. Много, много и изключително разнообразни прекрасни творби, по които се прехласва дори инвалид в тази област като мен. С Умбриел вече много добре се знаеме ;); той ни поднася 7 нови разкошни картини и изненадва Йоан Владимир с началото на красив поетичен комикс по неин разказ. Разглеждайки го, вече знам къде ще отиде една от наградите на конкурса. Надя (Една) раздава едни мънички-мънички глинени гърненца за мънички-мънички магии и парченца змийска кожа, която да сварим в гърненцата. Една, както винаги, е изящен творец. Ще очакваме и нейния албум с репродукции – може би на септемврийския Булгакон.
Официалната програма се изпълнява както си трябва. Беседа с Надежда Лилова (все същата Една :)) за митологията и вярванията на траките. 2 часа, записани на диктофон. Ще станем ние експерти, само почакайте! :)
Волната програма тече с още по-голяма сила. Някои успяха да отидат на новия шикозен плаж и да се потопят в минералната вода на басейна, други само изпълнихме упражнението “дотам и обратно” :). Разходки, игри (карти, фризби, федербал и пр.), песни, китари, отново беседи, куп запознанства с все нови и нови самодиви и таласъми. И смях, смях, смях: намираме се в станция “Детеуина”, до нас е “Уюуяк” (хахааа, опитайте се да кажете това :)))), по-горе е “Уиуия”, а Теууауов се пише с три “у”-та... ;))).
Вечерта – състезание-викторина между клубовете (5 отбора); май старозагорци спечелиха с характерния си лукав стил на извъртане и пазарене :РРР. Но – нали са домакини, халал да им е :))) Нашият скромен Пз-отбор просто има отчайващ късмет – можехме да отговорим на почти всички въпроси, които се падаха на другите отбори.
Вероятно нататък вечерта е била още по-велика от първата, но на мен лично тя ми беше депресионната вечер. Явно постъпих добре, като я приключих рано, защото съхраних енергия за предстоящите върховни моменти.
Събота, 21 юни
Те такъв ден просто нема. (Ай-ай, а аз твърдя, че не мога да се превърна в шоп.) Станцията е недостатъчна да побере новите попълнения, налага се да се превиши капацитетът на стаите и да се прибегне до услугите на съседната станция :))). Запознанствата, игрите, разговорите продължават с пълна сила.
А събитията от програмата! Още от 10 сутринта: демонстрации на бойни техники с и без оръжие на момчетата от прабългарската школа “Багатур”, придружени от обясненията на техния ръководител (който много трезво охарактеризира усилията си като нищо повече от опити за извличане на древнобългарски бойни техники – не изкуства или други амбициозни, но погрешни названия – и съчетаването им с умения за оцеляване и приближаване към природата; въпреки сходството с познатите ни бойни изкуства голяма част от техниките – най-вече при езда на кон – са чисто български и не съществуват при нито един друг народ; за съжаление обаче конете не можеха да бъдат докарани за демонстрацията). Момчетата показват наистина интересни неща с меч (малко встрани от българските традиции), саби, копие, бич, щит, тояга и техники при схватки. Те са достигнали до сегашното си ниво само за 3 години. Пътят пред тях е нагоре. Вярвам, че посоката му съвпада с тази на всички нас, българите.
Провеждаме кратък разговор с ръководителя на школата – изключително сериозен, приятен и целеустремен човек. Той ни подарява цял куп екземпляри от втората и третата част на поредицата книги, посветени на пътя на българския народ през вековете (първата, знаете как става, предстои да излезе), рекламни календарчета и листовки на школата, раздава афтографи, обещава да поддържаме връзка и съответно получава подаръци от нас – гърненце от Една, книги от присъстващите автори, както и наскоро излязлата “Последният лов на хана” – попадение точно в целта :).
По-нататък: беседа за демоните в българската митология и вярвания с – отново се затруднявам за името – една любезна госпожа, която се занимава академично с темата и книгата й скоро ще излезе от печат. Беседата е много интересна и информативна и се явява естествено продължение на разговора от предния ден.
(Разбира се, цялата програма е с доброволно участие – някои предпочитат разходките из гората или прохладата на минералния басейн, други – удоволствието на Magic – The Gathering, белота или бриджа, трети – разговорите на музикален фон с бира в ръка, четвърти...)
После: връчване на наградите от конкурса “Таласъмия 2003” – по-долу има подробна информация за тях. Явно конкурсът е малко по-слаб от миналата година – не се връчва първа награда за роман. Смятам, че ще имаме възможност да се запознаем с най-добрите творби, събрани в – дай, боже, традиционния вече – сборник.
(Освен това: Раздават се (за сто и първи път) бюлетини с излезлите през 2000 и 2001 г. заглавия на български фантастични книги (само номинираните от тях). До Булгакона в началото на септември класацията за най-добри книги през двете години трябва да е приключила, така че който смята да участва – моля, не остана време!
Прочитат се и номинациите в осемте категории за предстоящия Еврокон 2003, определени с гласовете на 12 клуба из страната. Ендър сигурно ще ги даде в отделен постинг.)
Следва беседа за Дейвид Зиндел и неговата трилогия “Реквием за Хомо Сапиенс”, първата книга от която – “Пречупеният бог” – беше издадена от “Бард” под името “Падналите богове”. Водещ: Калин (Kalein), който е част от екип за превод на трилогията с цел бъдещо издаване. Прочитане на началото на втора книга и интервю със Зиндел, в което са синтезирани мислите и вижданията му за бъдещето на човечеството, за духовната еволюция, за литературата, за ролята на писателя и въобще за живота, вселената и...
А после – вече по тъмно: ооо, музо, възпей...! Голямото Мазало настъпва! Силният отбор на художниците е успял да маскира и гримира всеки желаещ с великолепни рисунки по телата и лицата; отделно някои са се подготвили със специални костюми – и карнавалът (маскарадът, според програмата ;)) е напълно истински. Сега вече всички сме готови да отприщим бента на язовира от грижливо натрупвани емоции.
И тогава тъканта на пространство-времето се разкъсва :))) Музиката гръмва, проходът към долния свят се разтваря, таласъмите и самодивите изскачат и се развихрят в диви танци, постепенно придобиващи екстазно-вакханалиен характер; апаратите щракат, китарите дрънкат, бутилките се чукат; лагерният огън само чака чевермето да се опече както трябва, което и става по някое време след полунощ – но времето си е взело почивка и смирено отмаря в сенките на другоземни измерения. (А с чевермето този път се справя гост-майсторът ЦУП, който от този момент би трябвало да се прекръсти на КОЧ – Квалифициран Оператор на Чеверме ;))).) Облизваме си пръстите и ритуалът на Тайнството продължава. Разговори, песни, авантюри, прескачане на огъня, китари, пиене, фантастични случки, снимки, компромати, отново игри от всякакъв характер и феерии от трансцедентални изживявания, бележещи върховните моменти от мистерията на Тайнството: сливането на сродните души, (пре)откриването на Смисъла. Или поне на някакви части от него :)))
(Пояснително вметване – освен всичко друго аз лично попаднах в хипоцентъра на изумителен хронотоп, което може би до голяма степен предопределя моята гледна точка за емоционалния заряд на събитийните завихряния през този ден-нощ...)
Но думите само причиняват насилие и болка на спомените за реалните преживявания, а аз вече май прекалих с думите... Всеки е преживял всичко от центъра на собствената си духовна вселена, но оставам твърдо убеден, че постигнахме целта на ритуала на Тайнството – така да се каже, синхронизиране на собственото движение и взаимно проникване на индивидуалните вселени на отделните участници. Мистерия, чието постигане съвсем не е лесно...
Около 5-6 сутринта времето решава, че си е починало достатъчно, и безцеремонно ни изтиква към леглата въпреки нашата съпротива. Едва сега може да се каже, че денят-нощта 21 юни 2003 година е достигнал края си...
Неделя, 22 юни
В 9 сутринта домакините вече са почистили остатъците от цялото Мазало (;)). Дошло е време за финалните акорди преди Закриването: около обяд, след изпиването на обилни количества кафе, айрян и други животоспасяващи препарати, се провежда неизменният търг на фантастични и други книги (и 1 дискета-изненада). Веселите емоции на търга бележат естествения завършек на Тайнството, а майсторството на търгопровеждачите достига нови висоти ;). Перлата в короната им е моментът, в който мнозина купувачи биват снабдени с Компаньонки... ;))). Въобще – прилично количество книги намират новия си пристан. А единият (едната ;)) от търг-овците (каламбури, каламбури, все по-хитри и по-щури ;)) се снабдява и с 2 дискети (наред със споменатата горе – още една извън програмата на търга :)).
Накрая – май дори забравихме официално да обявим Закриването. Остана само придвижването до местата на обитаване. Държа да отбележа, че лейди Тея спечели първенството по бързо превозване на товара си до крайната цел :).
А сега, кукнал пред машинния демон, се мъча да не изпадам в нормалните след пълно емоционално изтощение и духовно зареждане квазидепресивни състояния. По-скоро отлагам настъпването им... Не мога тук да спомена всички над 80 по моя преценка участници в Тайнството, затова няма и да опитвам. Но още на следващия ден, наред с добавянето на нови етажи към старите фантастични постройки, ще започне градежът на нови, чиито основи бяха поставени на Старозагорските минерални бани за тези четири неописуеми дни. Така че – Таласъмия 2003 свърши, да живеят фантастичните бъднини :)))
Таласъмия 2003
КОНКУРС
за литературно произведение, базирано на фантастичното и приказното в българския фолклор и митология
Раздел РАЗКАЗ
1-во място: Ивайло П. Иванов (Робин от Локсли) – "Длака"
2-ро място: Ангелина Илиева (Йоан Владимир) – "Оброк"
3-то място: Сама Китка (Ивайло Г. Иванов – Fat Jim) – "Бродник"
3-то място: Димитър Риков – "Опит"
Изпратени са 20 разказа плюс един, неотговарящ на условията.
Раздел РОМАН
Награда не се присъжда
Участва един роман: Кирил Кирилов – "Утешителя във Времето"
Жури: Антон Стаматов, Жюлиан Маринов, Таньо Стайков, Жулиета Иванова, Христо Харитов, Румен Дешков, Иван Крумов, Жоро Желязков
(22.06.03, 18 ч. – 23.06.03, 13.30 ч.)
|
Таласъмия 2003 – Степените на екстАЗа
