|
Снощи в клуба беше представен новия сборник на българска "фантастика" "ВИРТ" ("Моделириум 2). Сборника е издаден под емблемата на Квазар, със съставители А.П.Славов и И. Хаджиев.
За един час др. А.П.Славов ми разби два мита, дълбоко вкоренени в мен
1. Че изкуството един час да говориш каквото и да е, но да не кажеш и две смислени думи относно основната тема си е заминало със комунизма и кебапчетата по 16 ст
2. Че е невъжможно да има по тъпо съставен сборник от "Моделириум".
В залата присъстваха голяма част от авторите но др. Славов взе думата и не я даде на никого в продължение на час обсъждайки как авторите на Запад се хвалели един друг, а ние в България. Предлагам да се въведе регламент този човек да говори не повече от 15 мин на събиране, за да не се задава въпросът после защо измъчените фенове се измъкват на прибежки към най-близката бирария.
И след конкретно зададения му въпрос каква точно е била целата на сборника, освен изхарчване парите на спонсорите и публикуване на сбоствени работи, др. Славов продължи да говори в стил, който аз описах на място като "словесна графомания". Днес погледнах в речника на чуждите думи и видях, че това състояние се определя от медицината като "логодиария".
За съжаление графоманщината му не ни е спестена в сборника. За радост неговите "Фантасмагории", пардон "Фантастология" се намира в края на тома и може успешно да се пропусне. Бих я коментирал само с едно изречение 'Давай, Джони, всичко тече, но уви не всичко се пие"
Сега за самия сборник.
Както подчертах по горе, той е ужасно нескопосано съставен и покрай много ярки творби присъстват неща, за които отнасянето им към литературата излгежда като фантастика.
За какво си струва да купите тоя сборник
На първо място заради трите кита на съвременната българска фантастика - Елена Павлова, Николай Теллалов и Любомир Николов.
Афала е представена с три много добри разказа - "Елфическа песен", "www.grandfaters....." и "Ябълката Поли"
За тях нямам какво да коментирам - блестящ стил и невероятни идеи. Последния разказ обрисува такава виртуална реалност, пред която дълбината на Лукяненко ряпа да яде.
Лично А. Славов призна, че за разлика от него Елена е наистина професионален писател фантаст.
За първи път чета нещо от Теллалов извън драконовските истории. И макар, че се шегувахме, че "Дракон в мравуняка" е по-точното заглавие на творбата му, "Короната на мравките" е много сериозна повест, изградена малко на базата на стратегическите игри, но наситена с много чуственост.
В краткия си разказ "Гората" (ах, защо е толкова кратък), Любомир Николов успява да развие напълно една доста странно-революционна идея за изпозлването на виртуалната реалност и за пореден път доказва, че е най-големия жив български фантаст.
В сборника е включен раздел наречен "майсторски" клас.
"Умелата" му направа на сандвич с творбите на Афала, само подчертава "овехтялостта" на публикуваните в него неща. Бих препоръчал на съставителите да погледнат статистиките за таргет групата, четящата фантастика, а може би и в речника за понятието "таргет група".
Публикуван е един доста добър разказ на С. Минков - "Устрел", в който автора разглежфа интересни аспекти на народния фолкор - "доенето на луната примерно".
Странно защо, А. Славов твърди, че тоя разказ не е публикуван никъде - явно с него четем различни книги.
Разказът на А. Мелконян е стар и преиздаван - вероятно авторите са го включили само заради името на Автора.
Весела Люцканова беше едно разочарование за мен. Тя е красива жена и за нейното издателство съм чувал само хубави работи, но не бих нарекъл "Заложник на самия себе си" фантастика. Дали е литература, не бих могъл да съдя.
Голяма изненада в положителния смисъл за мен е повестта "ВИРТ", на която е наречен и сборника. Невероятно жив език, точно представени подробности и увлекателен сюжет. Защо не дадоха думата на автора, да се ансладим на речта му на живо, а трябваше да изтърпим това Божиее наказание - явно сме много грешни.
Поради много краткото време - все пак трябваше малко и да поспя, не ми остана време да прочета задълбочено разказите на Янчо Чолаков "Няма нощ без мрак" и "Белязаният" на Краси Крачунов, но беглия поглед върху тях ми остави добро впечтление.
Думите, които бих искал да кажа за останалите неща, включени в сборника, биха довели до модераторска намеса, заради това ще си замълча.
И все пак - купете си този сборник. Поне половината от него - като обем става за четене. Само пропуснете първите 9 и последните 20 страници, за да не остане горчив вкус в устата ви.
Българската литература
Гласувайте за нас
|
ВИРТ - Съставител за убиване
