Главата ми до възглавницата се доближи.В глъбината потъна бързо тя . Леката приятна музика и безбрежността на снега предопределиха заспиването ми .
Прекалено много сънища вдигнаха завесите си за мен . Преминаха на забавен каданс като тъпи манекенки , върху чиито скелети се клатушкат модни дрешки .
Първият – една гигантска гъба се издига към небето . Всичко е черно-бяло . Имах чувството , че наблюдавам географска карта . Толкова високо бях излетял. Тук беше странното , усещах , че аз съм направил гъбата ... но продължих да галя моя малък хамстер .
Огледах се , бях на крепостна стена . В небето имаше чайки , а до тях три сестри , обезглавени със сълзи излизащи от гърлата им , спореха “ защо сме тук ...”,дали “ вечността изяжда любимите си деца ...” . Какъв сън ...
Не можах да се съвзема и експлозивно дойде и вторият . Времето беше накъсано и усещах убийство във въздуха . Много дъхав аромат – като този на косата ми , когато съм пушил и пил цяла нощ и която целувам сякаш е коса на пичка . Навсякъде беше тъмно като в рог и гледах рогът на изобилието да се лее – малки джуджета излизаха ,изтръгнати сърца , целият ад излезе и запълзя злокобно по тъмното на пода и тогава видях надписа върху него – “ ПРИСМЕХУЛНИКО ПОЖЕЛАЙ МИ КЪСМЕТ “. Докоснах надписа и се появи врата – с рамка златна и на нея пишеше – безидейна суета.
Влязох.Мъгла извираше като в Лондон от 19 век , от парното и железницата . Чух думите: “ Днес сет ще има dj Луци – ще пуска asian fear с малко души отгоре.”Не ми хареса обстановката , играеше ми се билярд и затова отидох до тоалетната . Там шамани изпращаха димни послания и говореха с Краля на Гущерите , докато той получаваше вдъхновение от кръвта на една вещица . В първата кабинка някакъв дебелак се тъпчеше , голямо плюскане падаше , после излезе , отиде на една маса – отпусна се и облекчи душата си , после се чу писък на дете – той го бе родил – дете с ръце от гипс и глина и език от кал . Смачка го без дори да се замисли , с добре оттрениран жест . Втората кабинка . Едно от най-приятните същества , които бях виждал някога бе зверски изнасилвано от две горили , които откъснаха гърдите й ,
свършиха върху нея и си тръгнаха , разтваряйки се във въздуха . Тя си намести гърдите. Слепиха се на секундата. Нямаше й нищо.С черна коса и прекрасни очи . Бебешка кожа и детско лице довършаваха описанието й , преди тя да разтвори крила и да отлети към вълшебната планина на своя свят.
В треата кабинка бях ... аз . С русата си коса и исландска шапка слушах наставленията на зелено човече с антенки как точно да подредя хората във въстановка на автентична римска оргия.Затворих бързо вратата. Котешката люлка на морала ми се разлюля и за да не излети се лиших от зрелището.Затворих очи и ги отворих . Бях в трамвай ! Дефлорирах билета си и се загледах навън през прозореца – деца на летящи метли , нищо особенно.
“ Карти и билети , моля ! “
“ Ето. “
“ Ти бой ли искаш , бе копеле ?! “
“ Не , имам очила. Какво му има на билета ?! “
“ Това не е билет , а дамска превръзка ! Еби се от транвая , преди да съм те ебал аз !”
Ситуацията нормална – всичко преебано, контрольорът ми тегли тежък шут и изхвърчах на десет метра ...
I chose not to choose life, I choose something else. And the reasons? There are no reasons
|