|
Публикувано току-що във Фейсбук.
Хем се споменава свекърва.
Само за децата на Таня Ботева-Мало, а по-точно за по-голямата - каката на Жулиет, мога да напиша роман. Оля Рангелова е дете на бившата ми приятелка Таня, която ми беше на гости в Симеоново с по-малката си дъщеричка Жулиета, датато от следващия брак с дипломата Филип, бивше търговско аташе по времето на НРБ във френското посолство. Двете ми бяха на гости едно лято, когато имах големи поръчки за Белене. И ми се разказа играта. Защото Таня непрекъснато крещеше на Александър по джиесема от терасата, а Алекс е нейният секретар германец, който движеше делата на Соланж филм и се грижеше занаемателите на къщата, в която саснимани двете деца на Таня Мало, бивша Таня само Ботева.
Затова избягвах да работя над преводите в Симеоново, когато са в квартирата.
Както и да е. Оля Илиева Рангелова е дъщеря на Таня от художника Илия Рангелов, много талантлив график, освен това сечеше монети. Сестра му в Италия продаваше по нещичко в магазина си.
Таня живее и сега понякога на прибежки в съседния панелен блок 45, тезидни мернах, че прозорецът й свети, но вече никакви компромиси с никого. Въпреки че тя е дала за мен доста финансови средства, бях нещо като платена компаньонка, както се оказа. А не приятелка.
С Таня се запознахме през 1977 година, тя учеше за изпити - завърши СУ, френска филология. Тя ме запозна тогава с бащата на Оля - и двамата живееха в този апартамент, даден на родителите на Ильо по линия активни борци против фашизма и платен с пари, изкарани някъде в чужбина. В крайна сметка Таня му взе апартамента при развода, защото изцвади медицинско, че я бил малтретирал, и с пари от Филип му плати половината жилище. Със същото разположение като моето, което продадох в квартал Христо Смирненски, под Слатинкия редут.
Когато Таня, бременна с Жулиета замина за Франция, тя остави Оля на майка си леля Лалка и на баща им с Цветана Ботева, родена на 21 юни, по-малката си сестра.
Понеже Таня е родена на 10 юни и за Цеца, която се омъжи за шотландеца Дънкан (оттам дойде и името на персонажа ми Дънкан МакКиски) не е ясно каква зодия е, бащата, завършил навремето висшето си образование в Гренобъл, беше направил някакъв ритуал със засаждане на дръвчета и други салтаната в двора на апартамента им на Патриарх Евтимий.
По всичко личи, че е бил масон. Защото ме впечатли и разказът за завземането след 9 септември на таванското помещение в солидната кооперация, как двете с Цеца поставяли тухлите на платформа, с която баща им ги качвал горе и зидал амартамента, за който се съдят до днес по повод делбата.
Някак много странно си отиде бащата на Таня - тя роди Жулиета в Гренобъл, където беше учил татко й, а понеже Филип още не беше се развел имаше сключен брак, фиктивен, с някой си Noble, който не се казваше Roland като Съра от Интерпол, който ръководеше някакво събитие по време на атентата в Сарафово, бургаското летище, на 18 юли 2012 година. Затова запомних и помня фамилното му име. Имам отлична зрителна памет и запомних дългокосия тип с раницата, чиято снимка се мерна като заподозрян в съучастие в атентата през юли 2012.
Та така, другата странност е, че смътно си спомням името му, май беше Димитър. Чичо Димитър внезапно почина от своя диабет дни след като го мернах да води тук в квартала за ръка малката Оля. Кръстена на сестрата на Татяна от Пушкиновото произведение. Може би. А най-вероятно на някоя роднина по женска линия.
И така, смъртта му беше шок за семейството. Оля расна после при леля Лалка, кото се грижеше всеотдайно за нея, докато Таня беше във Франция да урежда делата си с разводи и бракове. Поради което момиченцето тъгуваше и нормално понамрази и мама и сестричката си.
Макар че по-късно майка й я взе в чужбина, след смъртта на леля Лалка от рак на кожата, също внезапно заболяване - някаква бенка и край. Ходих при леля Лалка и в болницата до Френската гимназия, правих й масажи, а Цеца, по-малката сестра, се страхуваше да докосва леля Лалка, за да не се зарази от рак.
Тя пък бешеомъжена за Волен, също художик и син на видна столична архитекткаи на висш военен, Волен Бангиев, името Бангиев говори доста на познавачите, струва ми се. За когото научих, че трагично загинал в апартамента си в пожар, вероятно неизгасена цигара, вече след време, когато бившата му съпруга със сина им Марин вечче била с Дънкан, адвокат и преводач и редактор, с местонахождение на кантората на Патриарха в София, където всъщност живеят и от време на време идва Маринчо, женен за англичанка. Единственият син на мама. Това, което знам за избраното от него поприще, е брокер на недвижимо имущество, който продава основно на англичани пенсионери къщи в провинцията и земя.
Много сложно стана. Както и да е. Таня има имот и в селото на цар Симеон - село Баня. Но запази апартамента в Младост и е доволна. Същия апартамент беше оставен за живеене на бащата на Оля Илия Рангелов, който от светскии много хубав мъж се трансформира в сектант. На два-три пъти се отбивах при него, седеше с Библията в ръка, престана да рисува и само ми четеше текстове от Книгата и ги тълкуваше.
Превърна се в съсухрен и досаден старец, в някакво подобие на патриарх.
Докато от години знам, че Оля, на която Филип, от рода на френския клъсик, написал книгата за пътуващия театър "Без дом", даде прекрасно образование в най-добрия колеж или вуз, по специалността Банково дело. Последното, което знам, е че нямаше и неискашедаима деца. И че не желае да общува с майка си. Която редовно забравяше кога е моят рожден ден. А аз помня не само рождения й ден, но и рождените дни на децата й - Оля, ако не се лъжа, е родена на 23 март, а Жужу - на 21 декември. Жулиет роди две деца, да са й живи и здрави, от френски благородник, чиято майка има връзка по съребрена линия с князете на Лихтенщайн. Май по-големите братя на съпруга на Жулиет Мало са - единиятот тях - несъстояли се дължавни глави на Лихтенщайн. По мойчина линия. А свекървата на Жулиет, бабата на нейните деца, за жалост, внезапно се била разболяла от Алцхаймер.
За Илия Рангелов не знам нищо. Какво е, къде е, жалко. Беше много талантлив художник. А завърши живота си като проповедник, не завършил Духовна семинария.
Това е накратко. А може да се пише още и още.
Наемателите на госпожа Мало са предимно стажанти в Европарламента. Германецът Алекандър се оаждаше оттам в Симеоново, защото беше сътрудник на висшия орган на ЕС в Брюксел.
А домът, купен при връщане от Индонезия по избор на бившата госпожа Мало е почти в центъра на столицата на Белгия, и след развода остана нейна собственост, делиха имуществото с Филип доколкото си спомням по брачен договор. И тя е поискала къщата вместо издръжката, полагаемата като съпруга на дипломат.
Филип след Индонезия е бил в Москва и в Любляна, Словения, на работа, останалото не знам как е. Знам само, че в Москва явно е станало нещо, затова всъщност е последвала раздялата.
Освен това след визитата на двете споменати височайши гостенки за мен настана адът на БоНжур18, Симеоново, с файловете Белене и не само.
|
Re: R***********e: **Пиячки на кръвта ни..... [re: siropino]
