|
|
| Тема |
 До къде стигаме с компромисите |
|
| Автор |
jensen-110062 (рекордьор) |
|
| Публикувано | 24.06.11 10:00 |
|
|
|
Много ми хареса една психоложка как се изказа по темата. Компромиси трябва да се правят в името на семейството, но с нуждите компромиси не трябва да се правят. Правят се компромиси с желанията и предпочитанията.
И като се замисля е много права. Ако правя компромиси с нуждите си това значи че няма да ги задоволявам, все нещо ще ми лиспва и няма как да съм щастлива. А на нещастие се издържа известно време, кой по дълго кой по кратно ама едва ли някой би издържал вечно. А и защо му е да го прави.
Товва дълбоко ми се запечати в съзнанието и понеже се хващам, че често правя компромиси с нуждите си съм решила да стана по голям егоист в това отношение. Пък да видим какво ще стане със семейството. Ако се запази значи си струва да го имам. Ако мъжът ми ме зареже защото не му пука за моите нужди значи просто не ме заслужава .
Кво ще кажете
| |
| |
| 
|
|
