Здравейте, да ви кажа какво стана с роднината крадец. Ами скри се не се показва. Ина4е вси4ко си стои на мястото няма из4езнали неща, ве4е 2 години.
Родителите не ми вярват, особенно майка ми. Виждам ги един път годишно а тя на4умерена, навъсена, каза ми 4е съм била стисната.
Дето казва Рал, като краденето се е превърнало в на4ин на живот да не о4аквам извинение. А аз се тормозя и не мога да измисля защо тия хора ни крадоха. Като си помисля тя е по4нала с краденето още като беше на 20 години. От къщи из4езнаха 2 4ифта 4ехли. След 1 година ( тя не ни канеше у тях но роди и отидохме да занесем подаръци за бебето) гледам моите 2 4ифта 4ехли у тях. Пак бях като онемяла. "Лелята" така е обработила родителите ми 4е тия хора не мога да ги позная. Това как не се усмихнаха, как не казаха блага дума.
Така и те не говорят за краденето, все едно 4е нищо не е станало. Но ги 4уствам как са настроени негативно към мен.
Такива едни 4овешки семейни трагедии, дето преди съм се 4удила как може хората да се карат а ми дойде на главата.