последното нещо,което правя е да си стоя вкъщи.напротив- не мога да смогна да отделя време и внимание на всички хора, с които ми е приятно.а пък и мъченица не се чувствам,просто не знам кое е правилното.едва ли човек може да изкеже всички мисли в главата си. дали има идеал,така или иначе започнах да виждам наоколо как след години във всяко семейство настъпва периода на рутина ,всичко се превръща в навик.и дали в този момент всеки не е в правото си да се отдаде на други положителни емоции извън семейството.нали все пак тръпката ни кара да сме щастливи.и аз имам друг човек до себе си,но дали няма да се получи пак същото и с него?трябва ли при всеки такъв случай да се обвързваш отново и ще има ли край.с две думи - има ли семейство-приказка