не съм срещнала човек,с когото мисля ,че мога да живея.може би съм консервативна,не обичам да се крия.вбесявам се ,че съм се провалила.от друга страна застарявам и докато досега край мен мъже винаги е имало едва ли ще продължи вечно.под мъже не разбирам любовници,а хора ,с които ми е приятно да бъда и на тях с мен.някак не мога да се примиря ,че не живея в своята приказка.един развод за мен означава провал.а пък в сегашното състояние се чувствам ненормална.не мога да си намеря правия път .а може би не съм срещнала човека ,който ми е нужен