Даже двама сина имам, големия е на 14 г.По-скоро във времето той ще ме направи баба, но пуста тази нетърпимост по между ни със свеки, пречи и на нормалното общуване с децата, защото те лесно надушват двуличието.
А иначе от 5 години един нов апартамент стои празен.Майка ми и баща ми го готвеха за мен.Ама като не се чувства добре мъжа ми в апартамент, изнервя се и т.н.Реших, че по-скоро аз ще се изтърпявам с майка му, отколкото той да свиква с нова обстановка.Баща ми почина, майка ми живее отделно с брат ми.Така, че няма кой да му досажда, но ... не става.А иначе в къщата от скоро от около 2 години се живее малко по-удобно, защото направихме някои рационализации за баня и тоалетна поне да сме отделно.Фактически само кухнята ни е обща и имаше от всичко по 2 - 2 хладилника, 2 печки, но свеки като си купихме нов хладилник веднага продаде стария и как успя да му вземе пари при това от нейна много добра приятелка, не знам.Та се умуши с нас в хладилника, все я гони страх, че ще бъде изоставена гладна и жадна и сакън да не изпусне какво съм купила, а после да коментира, че купувам глезотийки за ядене, а тя самата си пълни шкафчетата скришом нали с това, което купувам на децата от сорта на течен шоколад, корнфлекси.Ужким харча парите на мъжа ми, той горкия бачка , а аз само си пиша с майка ми/ счетоводителки сме/, а си чопка от ужким излишните покупки и си ги крие.Егати и простата бабичка.И е голяма циция.За 14 години, откак сме с деца и се събират 2 шоколада, едни терлици и не мога да се сетя какво още да и се е откъснало от сърцето.
Въобще много кофти ми е , че станах в буквалния смисъл лоша, защото ми се налага да общувам с лоша.
Аз вече съм на 37 г., но препоръчвам на по-младите" булчета" да съхранят предишното в себе си.