Убедих се, че тази връзка майка- син е нещо страшно. И при нас е подобно положението - чуват се по няколко пъти на ден, виждат се всеки ден. Той й е единствено отроче, тя е зарязана от мъжа си и го е превърнала в "мъжа на своя живот". В началото много се дразнех от тези отношения, противях се, може би от ревност, а може би и защото аз нямам подобни отношения с родителите си. Но се стигаше само до скандали, заговорех ли за майка му. В тяхната компания се чувствам излишна. Затова я чувам само в карен случай, виждам я в още по-краен, не сме скарани, но не сме си и много близки. Просто приемаш ситуацията и толкова. Моят баща (който също е син на майка си) ми каза, че моята война срещу нея е предварително изгубена.

България - няма невъзможни неща!