Моето мнение, че не само не бива да се търпи, но ТРЯБВА да се сложи край. Насилникът няма да се промени. Това му е нещо като спорт, модел на поведение, може и много често да е психопат. Жертавате негова собственост и целта му е да я употреби до край като накрая просто я умъртви.
Не всяко насилие е физическо, има и психическо насилие. Мъжете често прибягват до това, когато знаят, че жената може да се защити от физическо насилие. Примерно има брат, баща, близки, които са му дали да разбере, че няма да го оставят така. Тогава психаря- насилнк избира друг метод и то е непрекъснатото натрапчиво вменяване на чувство за вина по отношение на децата. Ние всички го онсим у себе си, постоянно се чувстваме виновни за това, че не сме съвършени, страха за децата, за тяхното добро и всякакви дурги рудиментарни инстинкти, които ни правят много уязвими. И когато някой започне да работи по тази струна, наистина може да се превърне в психическа зависимост и подчинение. По същият начин, партньорът може постоянно и умишлено да е подценяван, да му се вменява чувството че е непълноценен в каквато и да е област.
Жените обикновено "удрят" мъжа в секса. Внушават му, че е толкова зле, че по-добре да не ходи да се излага. И той си седи фрустриран и нещастен и вързан за тях. Знам такива случаи.
Смятам, че и постоянното изневеряване на единият партньор също така представлява форма на психическо насилие. Обикновено маменият/мамената казва - ми той, тя си е такъв. Да, ама ако това ти причинява болка и ти не можеш пълноценно да се радваш на живота, за какво да се търпи.