Интересна и много актуална тема е за домашното насилие.
У нас в България то винаги си е било тема-табу. Още от детството си помня грозни сцени у роднинско семейство, но те и до днес са заедно. Никога не съм си и представяла, че мога да търпя такова унижение от мъж, пък бил и той баща на децата ми. И се учудвам на многото жени, примиряващи се с юмруците и обидите, само и само да не са "различни" от порядъчните омъжени жени.
Ето - днес вече гледам през очите на омъжена от 13 г. жена с дом и прекрасни деца. И пак не мога да си се представя да се оставя в такова положение. Незнам каква може да е цената, която трябва да заплати една тормозена жена, за да спре такова мъчение. Явно за повечето потърпевши им се струва огромна, затова и са се примирили.
За пример ми е добра приятелка и колежка, която е жертва на домашно насилие. В една стая работим и не издържам да я виждам често да идва насинена и с подпухнали от плач очи. Нито пък мога да и дам някакъв съвет - тя просто си го търпи. На въпросът ми - защо? - естествено отговорът е - заради детето!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите