Колко ли са хората в България които с нормална работа мога да се похвалят , че живеят добре ? Имам син който е на 17 години. На ден получава по 2 лева джобни . Предимството му пред по - голямата част от съучениците му е , че не плаща пътни . Блока ни е на гърба на училището. Той гледа да яде в къщи , за да си пази джобните за вечер когато излезе. Основно готвя с месо, но го ползвам не като порция в чинията , а като подправка към яденето - нарязвам го на ситно и въпроса приключва. На ресторант не сме ходили незнам от кога, но не ни и липсва. Когато се събираме с приятели просто всеки прави по нещо и жилището го ползваме само за терен на збирката . Дрехи купуваме много рядко, обикновенно си ги правиме като подараци за празниците. Сега времето е такова и човек е длъжен да се приспособява към всичко . В нашето семейство работи само мъжът ми , аз гледам детето на дъщера ни, че тя работи и следва, но за нея не коментирам, че тя си е отделно семейство .
Преди 22 години когато се омъжих бях със заплата 145 лева, а после майчинството май беше някъде 100-120 лева , и съпругът ми вземаше 160 лева , и малко по - късно 300 лева . Всяка събота ние бяхме на ресторант , не се лишавахме лятото от почивки от по 20 дена, носега 3 години не сме ходили никаде. Голяма работа . Емоциите ми ги създава внучката. И пак съм си добре . Понеже живота с внучката ми е скучен , прибирам и 2 деца от детска градина .
Колкото и да е малък дохода от децата все пак е някакъв плюс.
Така , че и аз връзвам трудно двата края , но пък не се и оплаквам . Според мен по - важно е не каква заплата получаваш , а да си здрав , и парите които вземаш да знаеш как да ги разпределиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите