Ами, поставяйки се от другата страна на барикадата - и аз не бих дала такава заплата на нов човек. По принцип, зависи от CV-то ти и в каква сфера точно търсиш работа. Но аз лично съм се нагледала на чудесни и верни CV-та (човекът наистина е работил еди къде си и е вършил еди какво си) и като го гледаш листа и говориш с човека си мислиш: мдам, това е нашият човек. Но едва след като поработи при теб същият този човек, си даваш сметка, че няма никаква мозъчна активност и човекът просто не става.
Така че за мен е логичен един изпитателен срок от минимум 3 месеца, през който се договаря една умерена стартова заплата.
А иначе, нека си кажем истината в очите - не можеш хем да имаш 2 породени деца, хем да имаш време за семейството си, хем да можете да живеете прилично. Човек не може да има всичко. Затова има приоритети и след като си си построил приоритетите, спираш да мрънкаш и си налягаш парцалите, за да можеш да си отстояваш целите и желанията.
И аз искам да си стоя вкъщи и да си гледам детето по цял ден, да си родя поне още поне едно дете породено, и да поркам бирички в кварталната градинка с другите майки по цял ден, обаче имам финансови ангажименти и не мога да си позволя този лукс.
И не смятам, че някой е длъжен да ти даде голяма заплата, защото отглеждаш семейство. Ти си си избрал този живот и твой проблем е как ще се справиш с него.
Може да ти звучи крайно грубо моето изказване, но колкото по-бързо слезеш на земята и спреш да очакваш нещо от други хора, толкова по-лесно ще ти бъде за в бъдеще.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите