Думите ти ме накараха да помисля! Някак си май това с "бейбито", дето гледа мъжа си в очите и му се възхищава , ми се е изплазнало!!! Наистина доста време мислих, върху това, което си написал.Не че не го знам, но е едно от онези неща, които винаги си знаел, но трябва някой да ти ги припомни.Проблема е обаче, че от мен не става такова" бейби" или поне с този човек. Защото за мен той е партньор - равнопоставен, а за да бъда Бейби, трябва да усетя,че ме превъзхожда. И в първия случай мога единствено да се преструвам на Бейби.Само, че аз не искам да живея така.
А и май съм прекалено силна, за да бъда Бейби( пробвала съм).Такава ми е натурата - не мога да го променя. Между другото, напуснах съпруга си. Сега съм оставила всичко на самотек. Не знам как ще завърши цялата история...