Мими,изобщо не го разбирам това:да мериш обичта си с цената на подаръка,който подаряваш.Смея да твърдя,че имам чудесно семейство/29г. брак/Подарявали сме си подаръци,но съпругът ми не се впечатлява от тях.За него /поне според мен/най-важен е самият празник.Аз също не се впечатлявам от подаръци,най-важно е,че когато имам проблем е до мен,когато боледувам се грижи за мен и е готов на всичко за децата ни.Те също го виждат и го обичат и уважават.Дори скоро дъщеря ни каза,че ще е много щастлива,ако намери мъж така отговорен и грижовен като баща си.
За 50 годишнината ми съпругът ми пожела да ми подари екскурзия до Венеция.Съгласих се единствено при условие,че и той ще дойде.Беше чудесно и знам,че дори и да не го казва той оценява това,че заедно бяхме там.