|
Здравейте,
Не знам защо избрах да пиша в нет-а - може би, за да не натоварвам близките си или за да не тормозя приятелите си, или просто защото не ме познавате и ще сте безпристрастни. Не знам, може би от всичко по малко. Ето я и моята история:
Аз съм красива жена, от онези, за които мъжете са способни да зарежат всичко. Да... и наистина в живота ми винаги е имало достатъчно голям набор от красиви и богати мъже. Мъже готови да се борят за вниманието ми. Къде ги сарещах ли ? - семейството ми е известно, а и после работата ми беше такава, че се движех в тези среди. Тези неща не са ми влияели в личните отношения. Е , не избрах нито един от тях. Страхувах се , че парите и властта на тези мъже ще ме направят зависима, негласна буква.Пък и никой не успя да накара сърцето ми да трепне. И избрах НЕГО - моята любов. Красив млад мъж, с добра професия, широки интереси и познания, пристрастие към динамиката и приключенията
.1. ЛЮБОВТА: Един обикновен човек, но толкова отворен към света... Е, влюбих!!! И одисеята започна - намерих му престижна работа, подкрепях го, въведо го във висшите среди,обичах го и правех всичко за него. Предложи ми брака в едно невероятно кътче в далечния изток . Беше красиво и обезоръжаващо. Казах ДА.
2. БРАКЪТ: Бракът ни започна страхотно. Лъскава сватба в 5 звезден хотел,сватбено пътешествие.Живот в пълна идилия. Само че нещата започнаха изведнъж да се видоизмнят . Разбрах , че докато сме били сгодени е поддържал връзка с две от бившите си приятелки. Пишел им майл-и .Ходел с тях на "конгреси". Бях в шок. Та аз бях жена, до която той никога не би имал достъп. Даже, когато сме ходили заедно по барове, непознати мъже ми изпращаха на нашата маса бутилки вино, визитките си и т.н. Аз бях такава жена! Още тогава трябваше да забележа, че той не проявява никаква ревност. Да, навсякъде, където отивахме всички мъже гледаха мен, а моят мъж гледаше всички освен мен. Започнаха скандалите, упреците, че не ствам за нищо.Ако сготвя добре -не казва нищо, ако е зле - съска цяла вечер. В един момент аз не правех нищо както трябва според него - от домакинска работа, до разговор. Дразнеше се ,че имам познания в голям брой области.Натякваше ми, че все всичко знам. А аз се опитвах в общи компании, когато видя , че му куцат определени познания да му спестя унижението . Стигна се дотам, че се разболях - нищо сериозно, само тежик грип. А тои ме обжини ,ч е симулирам ,че правя всичко това за да му развалям плановетв, за да му създавам ангажименти... Сърцето щеше да се пръсне от мъка. Простих му всичко. Простих му, че за целият брак, не ми направи един подарък, простих му , че харчеше всичко , което изкарваше само за себе си, простих му, че ми изневеряваше, че ползваше моята кола, а на мен ми казваше да се оправям , "да си купя друга кола ил ида ходя с трамвай", простих му , че ме унижаваше,простих му ,че ме тормозеше в изключително труден за мен момент - смъртта на едиин от моите родители. ПРОСТИХ МУ.
3. Краят: Реших, че всичко това е защото аз или средата ми го карат да се чувства непълноценен, на по- ниско ниво. Затова впрегнах връзки и го направих телевизионна звезда, с идеята , че ще му се повишви самочувствието и нещата ще се оправят. Но не би. Той започна да ме обвинява, че съм никоя, че всичко сам е постигнал. Че само тровя живота му, че вече нещата са предрешени. И аз реагирах ! Преместих се да спя в хола, взимайки със себе си любовта си. Спрях да говоря с него, спрях да се грижа за него, а вечер тайно плачех. Плачех за онази любов, която се надявах, че ще имам , плачех за пропилените си шансове за щастие. Плачех за избора , който направих направих. Плачех за сбе си.
Все още живеем заедно , и аз все още може би малко го обичам. Но тази болка ден след ме изтощава. Не знам кога ще се разделим.Може би утре, може би след месец. Не знам как ще живея до тогава... Знам само едно: че Бог ме наказа с този брак.
|
Една история за любовта, мечтите и последствията
