Проблемът не е само във властната свекърва, която иска да диктува освен живота на сина си, и твоя собствен. Проблемът е и в сина й - мъжът "до теб". Който всъщност не е до теб, а е до нея и е болен на тема "мама".
Днес приятелят ми, с когото живеем като семейство, замина по работа в София - сам. След 2 часа моя приятелка от София ми се обади, че го е видяла на "Витошка", но бил с майка си. Няколко пъти го питах с кого ще ходи, тъй като не ме извика със себе си и той втърдеше, че ще бъде сам. Обадих му се и той призна - искал да я поразходи малко. Ами да ми каже, а не да се крие. И аз обичам родителите си, ама чак пък толкова, че да лъжа за такива глупости и да се крия ... Вярно е и че не сме първи приятелки с нея, ама за една разходка ще се изтърпим. Кого обича той всъщност и трябва ли ми такава "любов"?
Умът ми не може да го проумее - приятелят ми "ми изневерява" с майка си. Поне да беше с някоя мацка, та да не ме беше яд.

Държавата България - невъзможни неща няма!