Може ли да вметна едно впечатление, което имам от известно време и което много ме притеснява. Поради ред причини, голяма част от мъжете, еле пък една идея по-заможните, изпитват огромен страх какво ще се случи със собствеността им при евентуален развод. И в името на това да не ги "ограби" някоя жена, всичко е на името на тая и оная фирма, на мама и тате, на баба и дядо. Щото, ОК, подписа дава сигурност на жената, ма ако стигнат до съд и като се покаже гол като пушка на документи, ако ще с последен модел нам си кво си да се е дотъркалял за делото, съда гледа хартиите. И никой не може да го пипне с пръстче, че и издръжка за децата ще се отърве да плаща. Зер, няма доходи човека. Та има го и тоя момент.
Жалко е, че хората толкова се озвериха един към друг и се налага да се пазиш първо и основно от най-близките си, щото не знаеш кой кога ще ти забие ножа. Къде остана сигурността и топлината на семейството? Всеки го е ударил на "здравословен егоизъм" и между другото, в целия калабалък отглеждаме някакви деца, колкото да не се затрие българското племе.

Искрено се надявам проблема на авторката да не е от такова естество. И също толкова искрено ме боли, че стигнахме до там да ни имат за ненормални защото искаме простички неща като брак и доверие. Да, знам че хартията не прави семейството, но тогава какво се дърпат всички от нея?