|
Kато чета за самарянство, отваряне на сърцето и дома, изкушавам се да разкажа една действителна история случила се със семейството ми преди около година. Живея в чужбина, а в София имам апартамент, който стои общо взето празен. Баща ми е пенсионер и предпочита да живее в една селска къща в провинцията, в София идва един път месечно да погледне апартамента, да вземе пенсията и други подобни задачки. Та през въпросната година някъде средата на месец август, докато баща ми си е на село, получава телефонно обаждане от братовчеда Х с молба ако може синът му У да преспи няколко дена (за пореден n-ти път) в нашия апартамент. Да уточня че братовчеда Х е на около 70 год, респективно сина му У на около 40. Повода е че икономическото положение в техния град било тежко, и У решил да търси препитание ( и квартира) в София. Баща ми, широка и състрадателна душа, веднага се съгласил и казал обадил се на един съсед, при които имал оставен ключ и помолил да отворят и пуснат У, "да преспи" каквото и да означава това. Тоест на момента на настаняването аз не съм присъствал, нито които и да е от семейството ни. След няколко дена баща ми позабравил цялата история и очевидно я е мислел за приключила. Благодарности разбира се не сме очаквали или каквото и да е подобно. Може би е уместно да уточня, че този братовчед не ни е чак толкова близък, а обстоятелствата около собствеността на това жилище нямат нищо общо с този клон на родата.
Към края на месец септември, баща ми отива в София и решава да отиде до апартамента, образно казано "да пусне една вода", да види пощата и прочие. Там за негово огромно учудване (все пак е минал месец от последния им и единствен телефонен разговор), намира настанени У и сина на неговата сестра Z. У току що е успял да намери работа като сервитьор, а Z (на около 20 години) е решил да следва двугодишен образователен курс по търа-търа..., и тъй като и двамата били притеснени финансово, а квартирите били учудващо скъпи, не можело ли тъй, по роднински, така за малко.... Баща ми се опитал да разбере в какви рамки го виждат те това "малко" и защо изведнъж са се оказали 2-ма души, но така и не получил определен отговор. Понеже и той си пази нервите, оставил ситуацията, както я е намерил и си заминал на село. През октомври жена ми отива за около седмица в България, отсяда при майка си, която я посреща с радост и любов. Като се връща тук ми съобщава, че в апартамента ми е срещнала лица, които не познава и които са настанени там, а багажа им стои в сакове по средата на стаята. Изглежда същата картинка заварва и баща ми, когато отива в края на октомври за следващата пенсия, обаче вече не смее да ми каже. Накъде през ноември решавам да се обадя на собствения си телефон за да проверя кой ли ще вдигне от другата страна. За мое голямо учудване отсреща чувам гласа на братовчеда Х, който е пристигнал също в София за да наглежда "младите" У и Z. Провеждам един не особено приятен за мен разговор, в който се опитвам да уточня колко на брой човека са отседнали в апартамента ми и какви са им намеренията. Така и не успявам да разбера това с положителност, но затова пък чувам забележителния въпрос, който добре помня и досега: "Че на тебе този апартамент за какво ти е?". Наложи се прочие да помоля изрично и в прав текст че оставането им там е нежелателно и бих желал да напуснат в най-скорошен възможен момент. Оказа се че този момент настъпи чак около Коледа и то след като се обаждах по телефона няколко пъти да ги подсещам, а впоследствие предупредих че пристигаме цялото семейство за Новогодишните празници и искаме да си стоим в къщата (по дяволите ). И пак имаше останали сакове с багаж, които по данни от баща ми изчезнали чак през януари. През март той получил пощенски запис за 50 лева за консумативни разходи. Как са я намислили тази сума и идея си нямам. Оттогава братовчедите не са се обаждали. Ни вест ни кост. Предполагам са дълбоко благодарни. че им предоставихме жилището си за самостоятелно ползване за 4 месеца. Или не са?
|