Приели сме в дома си не племенника си, за когото все пак има кой да отговаря и кой да се погрижи, макар и отдалече, и на когото в крайна сметка можеш да намекнеш че не вървят нещата и все ще има къде да отиде, а едно момиче от дом за сираци - помага ми в домакинството... но когато дойде беше само на 18...нищо не знаеше... няма и къде да отиде следователно и аз не мога ей така да й кажа- отивай си... по-малка отговорност ли ти се струва.... и аз съм с дете и чакам второ. И не е толкова широко у нас - сложихме легло в кухнята, тя става преди нас...намери си и работа, макар и за мизерни пари, но се чувства пълноченен човек, не дава пари нито за храна нито за сметки вкъщи започна нормален живот, а не знаеше дори прахосмукачката откъде се пуска, а аз винаги има на кого да разчитам за много неща като се върне в 17:00ч - чистене готвене пазаруване, да наглежда детето. Рискувах и пуснах напълно чужд и непознат човек в дома и живота си. И знаеш ли какво... наскоро тя си изгори целите длани, за да не се нараня аз... заради една купа за която първа тя съобрази че се е нагряла много и скочи от стола и направо ме избута и я взе преди мене, защото докато да каже щях да съм я взела аз. наистина ме трогна.
Когато отвориш сърцето и дома си за някого е много по-вероятно той да направи всичко възможно да ти отвърне със същото и да ти е много повече в помощ отколкото в тежест....но първо трябва на тебе да ти стиска да си развалиш спокойствието нали...
е - това си е моето самотно мнение ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от fascinating oceanid на 12.10.07 22:18.