Може да кажете че ми е широко около врата... или че не ми е дошло до главата... и затова така разсъждавам..
Просто не се стърпях да ви попитам единодушните...детето ако не дойде при роднините си а е на квартира да не би да престава да им бъде племенник?!?
И ако нещо стане или се забърка с дрога или с лоша компания, няма ли да са по-виновни и отговорни тези роднини именно защото не са го приели!??
Странен начин на мислене - не ми е в къщата значи не съществува....
Каквото и да решат поемат отговорност и двете решения си носят последствията. Според мен се спекулира с идеята че као дойде да живее с тях те поемат цялата отговорност. Това не е и не може да бъде така - те не саму родители а и на тази възраст това еедин доста завършен човак. Но нико не се сети да попита какво етова дете, разумно ли е кротко ли е ... отговорно ли е..
А това е решаващото според мен за едно такова решение.
Не знам в моята рода изобщо не може да се разсъждава по този начин. Естествено че ще дойде при нас... но от друга страна не е съвсем вярно че му станем като родители... бихме следили, внимавали и съветвали, но не мисля че бих била в правото си да наказвам и т.н. Ако нещо ме смущава редното е да осведомявам родителите- те са тези които след като са в течение трябва да продължат да си вземат родителските решения, макар и от разстояние... и да идват често, и детето сда си ходи вкъщи през почевните дни така че те да продължат да имат преки впечатления какво става в главата му...
Защо толкова хора от криво разбрано притеснение да кажат: това се наемамт това несе наемам, такоива са моите условия, предпочитат просто да обърнат гръб...сконфузено, мълчаливо или с някакви смотолевени оправдания...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите