Така, както ми се вижда от прочетеното, твоята жена е или:
1. била първично неподготвена за случилото й се семейство. Семейството и децата и всички съпътстващи ги грижи, са й били наложени насилствено по един или друг нaчин, от едни или други обстоятелства (родители, близки, ти - съзнателно или не). Във всеки случай, не са били , вероятно, нещо желано, очаквано и мечтано. не са били плод на свободен избор и воля, а на определено стечение на обстоятелствата - за нея.
С която ситуация, тя не може да се примири.
Има такива жени - и те са повече, от колкото си представят повечето хора. Това, че на жената й е дадена биологичната способност да ражда деца, поради стечението на няколко хромозома, още далеч не значи, че всяка представителка на пола желае / е подготвена / се чувства щастлива да има деца. Каквото и да си говорят хората.
За съжаление, живеем в патриархално общество, където, огласяването на такъв факт, си го позволяват малцина. Поради всичко това, твоята жена е нещастна и търси всякакъв начин да се отскубне от една действителност, която (може и да е прекрасна за мнозина, но) нея я задушава - примерно.
2. Твоята жена е напълно безотговорна и непостоянна. Мени си постоянно мнението и настроението и, не за друго, а, защото самата тя не знае какво иска. При нея всичко е повърхностно, което й пречи дори да покаже някакви майчински чувства и отговорности към децата, които, иначе, е създала по свое желание. отделно, понеже скучае от нямане какво да прави по цял ден, се депресира от скука и усещане за пропилян живот и търси изкупителна жертва в най - близките си.
3. жена ти е в много тежка депресия и има нужда от професионална помощ, за да се съвземе.
Абе, мамка му, дайте ми сили да издържа, да не я изритам, да мога да я успокоявам и да се правя, че я обичам, за да е щастлива, поне още 15 години, докато пораснат децата, че тогава да й кажа аз на нея..........
Това не го разбирам! Ако не можеш да я траеш наоколо и ти е дошло до гуша - и ти ли ще си поредния на опашката "траещи заради децата"?
Животът си е твой, разбира се.
Мога да ти кажа едно - децата не страдат от разведени родители - поне не непоправимо!
Децата страдат непоправимо от луди, изперкали, агресивни родители (близки), които са нещастни, озлобени един към друг и тази емоция се прехвърля върху децата, които я поглъщат като сюнгер ( имат тази склонност).
Децата не са щастливи с нещастни родители! И никой не е щастлив в нещастно семейство.
Странното е, че, когато човек му се налага да избира между щастие (свое и чуждо) и семейство, най - често избира второто.
И - не, след развода не идват черветите - червеите не са пропуснали никого - и женени, и неженени, и разведени. Въпросът е, как живееш.
Редактирано от Markizata на 26.09.07 00:43.
|