ами... трябва да има ясни правила които да са съгласивани и със детето и с родителите му. и ясно да се каже какво няма да търпите.
това че имате бебе, само по себе си не пречи мисля че баткото може да вие от помощ. Спъругът ми навремето като студент е дошъл отначало при своя братовчедка и бебето напрактика го е гледал колкото и те. Те излизаха вечер и му го оставяха, той си плащаше част от сметките и спеше в кухнята.
стана кръсник на детето после.
Племенника ви ви е роднине и малко или много винаги ще носите някаква отговорност- ако сте единствените роднини в този град и не го приемете и той отиде без надзор в някоя квартира и се оплете с наркотици и лоши приятели- пак ще носите някаква отговорност...задето не сте го приели. нещата са доста сложни действително.
Аз лично бих се уговорила с родителите да се пробваме, като той става член от семейството, очаква се да помага вкъщи, да изпълнява като че майка му му е казала ако го помоля да изхвърли кофата или да напазарува и т.н.
и че поемам отговорност да ги държа в течение но не и да го възпитавам. това ще го кажа изрично ясно и ще искам те изрично да приемат че ако видя че почва или се опитва да кривне от пътя ще им кажа и ще очаквам те да вземат мерки, а не да очакват това от мене.
тоест поемам отговорностх докато нещата са наред. обърка ли се нещо- трябва те да намерят решение.

Усмихни се на живота, по-малкия поздравява пръв!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите