Има голяма разлика между това да срещнеш "подходящия човек" и връзката ви да се развие и изгради достатъчно за да поискаш семейство и деца.
Друге въпроса дали е толкова подходящ, ако това не се случи. често пъти неточната ни представа за себе си(твърде разкрасена, твърде самокритична или просто наложена ни от родителите например) ни кара да приемаме за подходящи партньори, хора, които изобщо не са такива, и изобщо да не даваме шанс на отношения с други, които биха се оказали много по- подходящи.
На мене поне ми се случи точно това:и сега след 10 години понякога се будя, гледам мъжа ми как спи ине мога да проумея, как може да съм щастлива с човек, който е толкова различен от моята си идея какъв е идеалния... и защо когато съм имала връзка с много по-"идеални" просто не се е получило...

пожелаваш дете или когато вече на тебе ти е време независимо дали има подходящия партньор на близо- т.е. когато те насмете т.нар. биологичен часовник, или когато отношенията ти с някого минат някакъв предел на стабилност и доверие(не точно и главно бурни и силни чувства всъщност)

И като жена, когато се почувстваш инстинктивно достатъчно ценна за един мъж, че той ако си бременна от него и уязвима да си дава живота за тебе и това бебе дето се казва. А те такива мъже нещо май не останаха много особено образовените в големите градове- пък хич....
така че съвсем си си нормална мене ако питаш- даже ти е силен и ясен вътрешния глас и ти живееш в мер с него.
Чакай си сляпата неделя, но за всеки случай разшилри си диапазона от мъже като махнеш предръсидицшите образование, и т.н. трябва да е ЧОВЕК!!!
а хората колкото са по-култивирани и образовани, по-големи егости стават и по-малко човеци. това беше примината аз за себе си макар и "софиянка" и с образование да си реша че "аз със софиянци няма да се разправям"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от fascinating oceanid на 10.08.07 05:35.