чесно да ти кажа не те разбирам... какво значи да си запазиш брака, след като той е един провал и безкрайно унижение за теб... правим жертви и компромиси вярно, но сме хора и личности, и ако ние себе си не уважаваме как ще го изискваме от другите...Така си мисля аз... А какво за детето ти, какъв пример му давате, ами онова другото непризнатото, то не се ли брои. Ако съпруга ми има извънбрачно дете и не му плаща издръжка и каквото там се полага лично аз ще го напусна... както казваш, може след време и на теб да ти се случи... ЗНачи правилно мислим до момента в който ти се предлага свободата... Не си ли виждала разведени и щастливо бракувани втори път. Аз пък съм виждала.... За бога, къде живеете вие, какъв е този свят дето аз не го знам...

Знаеш ли какво е егоист - човек който единствено и само се грижи той да е добре... тоав, че с нервноста и крясъците си нарушава спокойствието на останалите не го е грижа, нито пък, че те унижава и те кара да му търпиш фасоните... тоав е домашно насилие мила и аз съм потресена, когато срещна някой, който го понася... само дето още не те бие... в един момент ще се окажеш забременена на сила ще се усмихнеш и ще кажеш, "ми..."

Нито искам да те обиждам, нито засегна, просто си разсъждавам на глас ... и ти се чудя на търпението и нагласянето според чергата...